Слуга на Империята
- Автор: Фейст Раймонд, Вурц Джани
- Серия: Сага за Империята #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Слуга на Империята». Краткое содержание книги:
След декларацията за имперски мир градът започна да се възстановява от раните си. Ремонтите на разрушенията, причинени от варварския магьосник, започнаха с усиленото прочистване на натрошени камъни и греди. Бесенето на крадците и черноборсаджиите сложи край на мародерството. В реката бяха направени места за пристан и салове и лодки започнаха да карат стоки до брега, докато работници поправяха кейовете. Дюкяните лека-полека започнаха да се зареждат със стока.
Десет дни след бедствието на игрите Мара получи съобщение от Сулан-Ку. Там беше имало малък приток на бежанци и дребни неприятности покрай тях, но интересите на Акома не бяха пострадали. Накоя съобщаваше, че ако не се броели избухванията на Аяки, всичко в имението било спокойно. Най-лошото, което Първата съветничка трябвало да изтърпи, бил Кейоке, когото трябвало да убеди да не праща половината останал гарнизон в Кентосани при Господарката. Били научили, че е в безопасност, от агентите на Аракаси, пишеше Накоя.
Сълзи замъглиха очите на Мара, докато мислеше за предаността на хората си. Синът й й липсваше непоносимо и тя се закле да прекарва повече време с него.
В коридора отекнаха бързи стъпки и след миг Аракаси влезе и се просна по очи на килима.
— Господарке, покорно моля да ми простиш за припряното нахлуване, но… Къде е Кевин? Той трябва да чуе това, защото със сигурност ще искаш мнението му.
Мара веднага нареди да повикат мидкемиеца, който бе отишъл в кухнята за гореща чоча, и щом той влезе, погледна въпросително Аракаси.
— Първо, варварите… — започна той.
Кевин се сепна и едва не изпусна подноса.
— Какво варварите?!
Аракаси се покашля.
— Другоземците са предприели напълно неочаквано и масивно контранастъпление. Нашите армии на Мидкемия са надвити и изтласкани обратно до долината, където контролираме разлома! Току-що сме претърпели най-тежкото поражение във войната!
Този път поне Кевин успя да прояви такт и потисна радостния си смях. Но не можа да устои да не погледне самодоволно Аракаси, докато подаваше на Господарката чашка гореща чоча.
— Какво още? — попита Мара. Беше сигурна, че трябва да има нещо повече — иначе Аракаси нямаше да влезе така припряно.
— Второ — продължи Аракаси, — императорът се е съгласил да се срещне с варварския крал, за да обсъдят мир!
Мара изтърва чашката си.
— Какво?! — Възклицанието й заглуши тракането на счупения порцелан. Димящата чоча се плисна на локва по пода.
Кевин замръзна. Мара не обърна внимание на мокрите плочки и капките, които опръскаха халата й.
— Мир?!
Аракаси продължи бързо:
— Моят агент в двореца ме извести тази сутрин. Преди последната голяма офанзива на Военачалника двама агенти на партията на Синьото колело са се промъкнали през разлома с излизащите войски. Били са Касуми от Шинцаваи и един варварски роб, напуснали са лагера и са отнесли предложение за мир на варварския крал.
— Затова вашият приятел Шинцаваи не беше на игрите — каза Кевин. — Не е знаел дали ще се окаже герой, или престъпник.
Мара издърпа мокрия плат от коленете си, но не извика слугиня за помощ.
— Касуми. Братът на Хокану. — Очите й се присвиха. — Но партията на Синьото колело никога не би направила нещо толкова дръзко без…
— Без одобрението на императора — намеси се Аракаси. — Именно. Ичиндар явно е обмислял предложението за мир доста отдавна.
— Тоест се е готвел да се намеси в управлението. — Мара се извърна към Кевин. — Твоята преценка за императора ни май ще се окаже по-точна, отколкото си давахме сметка, скъпи. Ичиндар се е намесил в Голямата игра, без никой да подозира. — Поклати невярващо глава. — Това е против всякаква традиция!
Кевин взе една кърпа от подноса и коленичи, за да попие вадичката чоча.
— И кой го казва това? Жената, която поогъна някои традиции дотолкова, че ги изкриви до неузнаваемост.
— Но императорът… — Благоговението в гласа й даваше ясно да се разбере, че смята Небесната светлина почти за бог.
— Той е човек. — Кевин отпусна ръката си с мократа кърпа на сгънатото си коляно. — И е млад. Младите често правят неочаквани и радикални неща. Но въпреки цялата си храброст вашият император не е наясно как стават нещата в истинския живот. Определено е наивен, ако си мисли, че може просто ей така да заповяда на жадните за власт цурански господари да си стегнат багажа и да си ходят вкъщи да садят репички.