Слуга на Империята

Кевин стисна здраво Мара.

— Бягай!

Едва на крачка пред изпадналите в паника тълпи зрители, той скочи с нея надолу по стълбището. Сред мигащия искрящ блясък на магията перото на шлема на Люджан грейна в неземно зелено. Повтарящият му се вик „Акома!“ се стопи в гневните крясъци и рева на тълпата зад него.

Стъпалата се спускаха надолу сякаш безкрайно. Мара затича, залиташе на неудобните си високи сандали. Уплашен и забравил за всякакво благоприличие пред лицето на опасността, Кевин се наведе и я хвана под мишницата.

— Изритай ги тези сандали!

Мара отвърна нещо, но той не я чу добре във врявата.

— Не ми пука за смарагдите! Изритай ги! — викна й.

Някой вляво от тях падна. След миг стотици безмилостни крака прегазиха тялото на нещастника. Жертвата така и не изкрещя. Съкрушителната тежест на тълпата го премаза, изкара въздуха от дробовете му и го превърна на каша. Уплашен обезумял гражданин от простолюдието се блъсна в Кевин и той едва не изпусна Мара. Инстинктивно извади ножа на Аракаси.

Китката на Господарката се изплъзна от ръката му; вече държеше само пръстите й. Над рамото на мъжа, който продължаваше да се бута напред, Кевин зърна за миг пълния ужас, изписан на лицето й, преди напълно да я изгуби от поглед.

За малко да я изтърве. Изкрещя отчаяно и заби ножа в гърба на блъскащия се в тях.

Дръпна безмилостно Мара към себе си. Тя залитна, изтръгна се от заклещилите я, изпаднали в паника хора и падна в прегръдката му.

— Акома! — Викът прозвуча съвсем отблизо. Кевин погледна над главите на тълпата и благослови наум мидкемийския си ръст: очите му мигновено засякоха двама войници в зелено, които сечаха с мечовете си път през човешката гмеж.

— Тук! — изкрещя им. — Тук! — Замаха с ръка, забравил за окървавения нож. — Мара е при мен!

Воините се насочиха към него — червено-златистата му коса беше безпогрешен маяк сред морето от хора.

Изведнъж Люджан се озова до него.

— Прибери го това! — изкрещя му и посочи ножа. Застана пред варварина и заотбива блъскащите се със стегнатите си в кожените гривни китки.

Кевин скри ножа. Треперещата Мара се опита да се изтръгне от ръцете му.

— Не! — извика той в ухото й. — Много си малка и освен това си боса! Ще те нося!

Бяха стигнали площадката между външните нива. Мидкемиецът смътно осъзна, че Люджан насочва пътя им с определена цел: до стените на стадиона, обкръжена от клин готови за бой воини, носилката на Мара се показа над главите на тичащите — пърхащи на вятъра сини завеси на фона на хаоса.

Грохот раздра небесата. Вятърът удари надолу като юмрук и взривът събори мнозина от тичащите надолу.

Кевин залитна напред, блъсна се в Люджан и двамата рухнаха на колене. Оглушал от взрива, Кевин надигна Мара на раменете си, изправи се и се понесе стремглаво надолу към носилката. Заради тълпата не виждаше къде стъпва и едва не падна отново, когато краката му се оплетоха в някакво препятствие, което му заприлича на дрипа.