Слуга на Империята
- Автор: Фейст Раймонд, Вурц Джани
- Серия: Сага за Империята #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Слуга на Империята». Краткое содержание книги:
Мара въздъхна нетърпеливо.
— Ти не разбираш. Императорът управлява като духовен водач. Ежедневните дела на Цурануани се водят от имперския персонал, а Висшият съвет управлява държавата. Военачалникът пък е най-изтъкнатият от Великите господари.
Кевин кимна към двореца.
— Доколкото си спомням, някой каза, че императорите ви никога не се появявали публично. Но този все пак се появи, от плът и кръв, седеше на игрите. Този император вече е променил обичая на бащите си, както аз виждам нещата. Ичиндар може би има по-сериозни намерения да управлява лично, отколкото си мислите.
Аракаси поглади брадичката си.
— Може пък Великите да са се включили в играта. Бяха необичайно много.
— Това са само предположения — намеси се Мара; — Трябват ни факти. Кои оцеляха от бедствието на игрите и имаше ли някакви подозрителни злополуки след това?
— Много повече наранявания, отколкото смърт — каза Аракаси. — Ще съставя списък, ако в двореца е възникнал важен прецедент, има агенти, които мога да поразпитам. Засега препоръчвам предпазливост, въпреки мира на императора. Много улици все още са запушени от отломки. Жреците на Двайсетте ордена са отворили храмовете си за бездомните, но търговията на кейовете е затруднена и храната е оскъдна. Има много гладни и отчаяни хора, а гладните и отчаяните хора са опасни. Тази сутрин в пристанищния район започна възстановителна работа, но докато пазарите не се отворят отново, ще е опасно да се ходи по улиците.
Мара посочи превързаните си стъпала.
— Аз бездруго не мога да ходя. А носилката ми е счупена.
Аракаси кимна и се изправи. Мара го изгледа с присвити очи.
Раната на бузата му вече заздравяваше, но лицето му беше сивкаво и изпито.
— Откога не си спал? — попита тя.
— Вече не помня — отвърна Аракаси. — Имам много работа. — Вдигна захвърлената селяшка риза и се намръщи от отвращение. — С твое разрешение, господарке, ще си взема количката и ще ида с хадонрата. Пазарите може да са затворени, но все пак знам къде Джикан може да купи зеленчуци. — Нахлузи омачканата мръсна дреха — с нея приличаше досущ на селски ратай — и добави: — Но ще е много скъпа.
— Значи Джикан ще ти се разсърди още повече — каза Мара и добави: — Пази се.
Аракаси се поклони.
— Значи ще останеш? — И добави, след много кратка пауза: — Така си и мислех.
След което тръгна.
Кевин погледна замислено Мара и попита:
— Няма да се върнеш при Аяки, така ли?
Попита и заради себе си, с тайния копнеж да поговори с Патрик и да сподели със съотечественика си новината, която тежеше на сърцето му след игрите: Боррик и Брукал победени и Кралството — открито за нахлуване.
За миг Мара като че ли се поколеба. После въздъхна.
— Не мога. Не и след като е в ход такава голяма промяна. Трябва да съм близо до седалището на властта, в чиито и ръце да попадне тя. Няма да допусна домът Акома да бъде съкрушен заради решенията на други. Ако сме в опасност, ще ценя сина си повече от последния си дъх, но ще действам.
Ръцете й бяха стиснали ръба на каменната пейка. Кевин нежно ги взе в топлите си длани.
— Уплашена си.
Тя кимна.
— Да. Защото мога да действам срещу заговор от Минванаби или който и да е друг вражески дом. Но в империята има две сили, пред които без колебание трябва да се преклоня, а или едната, или и двете са се задействали тук.
Говореше за императора и магьосниците.
Изминаха още три дни, изпълнени със звуците от минаващи по улиците войници и скърцането на коли, извозващи развалини, отломки и мъртви тела. Мара чакаше и получаваше сведения от Аракаси, доставяни по странни начини и в неочаквани часове, най-вече през нощта. Кевин лаконично подхвърли, че Началникът на шпионите нарочно им пречи на любовната игра, макар че всъщност скуката оставяше на двамата повече време за удоволствия. Предсказанието му, че императорът се кани да поеме управлението на империята, се оказа отчасти вярно, но в ход бяха повече политически игри и Аракаси бе насочил всичките си ресурси да разкрие кой дърпа конците.
Докато времето минаваше и членовете на Съвета се мъчеха да се ориентират във възникващата структура на властта, стана ясно, че намесата на Ичиндар не е прищявка. Беше го планирал грижливо и имаше хора, готови да се намесят и да поемат деловите неща, оставени обикновено на пълномощниците и агентите на Господарите от Съвета. Картината започна да става по-ясна, когато Аракаси започна да разкрива кои фракции подкрепят Ичиндар. Членове на партията на Синьото колело, почти всички от които бяха отсъствали от хаоса, разиграл се на Имперските игри, се оказаха в ядрото на заговора. Дори фамилиите на старата Имперска партия, които можеха да претендират за кръвни връзки, бяха извън този нов ред.