Вихрушка
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вихрушка». Краткое содержание книги:
В общата бъркотия хеликоптерната компания „С-Г Хеликоптърс“ се опитва да се задържи на повърхността и да поддържа полетите си. Тя е базирана в Абърдийн и е свързана със Струанови от Хонконг, които поддържат нефтените полета, жизненоважни за Иран, от руската граница до Персийския залив. Андрю Гавалан и Дънкан Макайвър, и двамата от Търговска къща, са хората, натоварени с ръководството на международна група от висококвалифицирани експерт-пилоти. Робърт Армстронг от Специалния отдел и Григорий Суслов от КГБ са също така стари врагове от предишния роман.
Вихрушка е един от най-големите приключенски романи на десетилетието и носи всички отличителни черти на високото разказваческо майсторство…
За автора
Джеймс Клавел е роден в Сидни в семейството на офицер от Кралската флота. Получава образованието си в Портсмут. Като млад офицер от артилерията при падането на Сингапур е заловен от японците. Прекарва остатъка от Втората световна война в позорния затвор Чанги. На основата на преживяванията си в Чанги той написва своя бестселър „Цар плъх“. Интересът му към Азия, нейното население и култура продължава и с „Тай-Пан“, разказ за Кантон и Хонконг в средата на XIX век и за основаването на англо-китайската търговска компания „Струан“. Следва класическият роман „Шогун“, разказ за Япония през периода, когато Европа започва да оказва влияние върху народа от Страната на изгряващото слънце. „Търговска къща“, четвъртият роман от Азиатската сага, публикуван през 1981 г., продължава историята за Струанови, хонконгската търговска компания, когато в Далечния изток започват да духат ветровете на промяната.
Живял дълги години във Ванкувър и Лос Анжелис, сега Джеймс Клавел живее в Европа или където е необходимо, следвайки занаята си: писането на романи.
— Говорите ли френски? — грубо се обърна той към Уотанабе.
— Не — отвърна на японски инженерът.
— Аз владея до известна степен, този език, господине — обади се колебливо Касиги. — В замяна на това говоря английски, също и господин Уотанабе!
— Добре тогава — кимна цивилният, преминавайки на английски със силен френски акцент. — Ще разговаряме на английски. Аз се казвам Музадех и съм заместник на министър-председателя Базарган за абаданската област…
— Но законите се коват не от Базарган, а от самия имам! — рязко го прекъсна аятолахът. — Той назначи временно Базарган за министър-председател — дотогава, докато нашата ислямска държава бъде оформена с помощта на Аллаха! — Беше надхвърлил шестдесетте мъж с кръгло лице, веждите му бяха бели, съвсем като брадата. — И тя ще бъде под ръководството на имама! — натърти той.
— Да, разбира се — кимна Музадех, после продължи, сякаш изобщо не беше прекъсван: — … Информирам ви официално, че от този момент нататък „Иран-Тода“ преминава под нашия пряк контрол. След три дни ще проведем заседание, на което ще уточним организацията и бъдещите операции. Всички подписани до този момент договори стават невалидни. Аз ще назнача нов контролен съвет, оглавен лично от мен, в него ще има представител на нашите работници, на японските служители, вие също ще бъдете негов член…
— Аз също, а освен мен и един молла от Бандар-е Делам — намусено го изгледа аятолахът.
Музадех ядосано премина на фарси:
— И по-късно можем да уточним състава на комитета! Сега най-важното е да включим в него представител на работниците!
— Най-важното е да се подчиняваме на Аллаха!
— В случая точно това правим, уреждаме участието на народа!
— Не и ако това участие е продиктувано от Сатаната!
Шестимата телохранители напрегнато се размърдаха и се разделиха на две групи. В едната бяха четирима, в другата — само двама. В тишината рязко изщрака вдигнат предпазител.
— Доколкото разбирам, вие искахте да съставим нов комитет? — побърза да се намеси Уотанабе и с облекчение видя, че е успял да прекъсне опасния спор.
— Точно така — кимна Музадех и с усилие на волята откъсна пламналите си очи от лицето на аятолаха. — Трябва да подготвите за проверка всички документи, ще ви държа лично отговорен за всякакъв пропуск, за всякакви престъпления срещу Иран, независимо дали са минали или настоящи!
— Още от самото начало на строителството ние сме партньори с правителството на вашата…
— С шаха, а не с народа на Иран! — остро го прекъсна Музадех.
Телохранителите зад гърба му, повечето почти хлапета с едва наболи бради, заплашително се размърдаха.
— Това е вярно, господин Музадех — отвърна Уотанабе, без да трепне! Беше провеждал многобройни дискусии на тази тема през последните месеци. — Но ние сме японци. „Иран-Тода“ беше изградена от японски специалисти, с помощта на ирански работници наистина, но изцяло със средства на нашата държава!
— Това няма нищо общо.
— Знаем — повиши глас аятолахът и заглуши гласа на Музадех. — Знаем това и именно поради този факт сте добре дошли в Иран. Знаем, че японците нямат нищо общо с проклетите американци и коварните англичани, и въпреки че не сте мюсюлмани и за ваше нещастие душите ви не са просветлени от Аллаха, ние ви приветстваме на наша земя. Но днес с помощта на Аллаха ние отново сме господари на страната си и трябва да поемем в ръцете си всичко, от което зависи нейното бъдеще… Нашите хора ще останат тук и ще Ви задават въпроси. Много ви молим да им сътрудничите, без да се страхувате от нищо. Не забравяйте, че искаме завършването на строителството не по-малко от вас. Аз се казвам Ишмаел Ахвази и съм аятолах на тази област. — След тези думи аятолахът рязко се изправи и хората от охраната стреснато подскочиха. — Ще се върнем точно след три дни!
— Имаме други заповеди за тези чуждестранни… — започна разгорещено на фарси Музадех, но аятолахът не му обърна внимание и напусна залата.
Той ядосано изруга и го последва, хлапаците с пушките също се изнизаха.
Когато се увери, че са сами, Касиги измъкна кърпичка и избърса челото си. Младият Такео шокирано мълчеше, а Уотанабе ровеше из джобовете си за цигари. Такео излезе от вцепенението си, пъргаво приближи бюрото и измъкна запечатан пакет от едно чекмедже.