Тъмната кула
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #7
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Тъмната кула». Краткое содержание книги:
Сузана-Мия се пренася от „Дикси Пиг“ в стая на ужасите в Тъндърклап. Джейк и отец Калахан, придружавани от животинчето Ко, влизат в ресторанта на Лексингтън Авеню и Шейсет и първа улица, без да подозират колко многобройни и опасни са враговете им…
Роланд и Еди са в Мейн с Джон Кълъм и търсят мястото, на което често са се явявали врати към паралелните измерения. Отчаяно искат да се съберат с другарите си, същевременно си дават сметка, че от значение е само светът, от който искат да избягат…
Момчето се чувстваше толкова зле, че дори мисълта, че са съумели да спасят Лъча (според Шийми бяха успели; той сновеше из притихналото поселище и разгласяваше добрата вест — „ЛЪЧЪТ КАЗВА, ЧЕ ВСИЧКО ЩЕ БЪДЕ НАРЕД! ЛЪЧЪТ ВИ КАЗВА БЛАГОДАРЯ!“), не можеше да го накара да се почувства по-добре. Загубата на Еди беше прекалено висока цена дори за подобно нещо. А разпадането на ка-тета бе още по-висока цена. Всеки път, когато Джейк си мислеше за това, стомахът му се свиваше на топка и момчето отправяше безмълвни молитви към Господ, към Ган, към Исус Човека, към всеки един поотделно и към всички тях — да сторят чудо и да спасят живота на Еди.
Молеше се дори и на писателя.
„Спаси живота на приятелите ми и аз ще спася твоя — обръщаше се той към Стивън Кинг, когото никога не беше виждал. — Спаси Еди и няма да оставим онзи микробус да те блъсне. Заклевам се.“
Сетне пред очите му отново изплува образът на Сузана — как крещи името на съпруга си и се опитва да го обърне по гръб, а Роланд я хваща за ръцете и казва: „Не бива да правиш това, Сузана, не бива да го местиш.“ Тя му се разкрещява; лицето й е обезумяло и непрекъснато се променя, понеже всяка от двете личности вътре в нея поема контрола за няколко секунди, след което бива изместена от другата. „Трябва да му помогна! — проплаква тя с гласа на Сузана, след което другата изграква с дрезгавия си глас: — Пусни ме, копеле! Нека си направя моето вуду връз него и той ще се дигне и ще тръгне, ще видиш!“ Стрелеца обаче не я пуска и я държи здраво, докато тя се мъчи да се отскубне, а Еди лежи на улицата — жив, не мъртъв, навярно би било по-добре да е мъртъв (дори и това да означава край на молитвите за чудеса и край на надеждата), ала Джейк вижда как прашните му пръсти потръпват и го чува как мърмори несвързано като човек, който говори насън.
После идва и Тед, следван от Динки, а зад тях се влачат още двама-трима Разрушители. Тед коленичи до мятащата се, пищяща жена и дава знак на Динки да коленичи от другата й страна. От тях започва да струи нещо — нещо дълбоко и успокояващо. То не е предназначено за Джейк — не, в никакъв случай — но момчето го улавя и усеща как галопиращото му сърце забавя ударите си. Той поглежда към лицето на беловласия мъж и вижда, че зениците му се свиват и разширяват, свиват се и се разширяват.
Виковете на Сузана заглъхват и прерастват в приглушени стенания. Тя поглежда към Еди и когато навежда глава, няколко сълзи се отронват от очите й и навлажняват ризата му подобно на дъждовни капчици. В този момент Шийми се появява от една от алеите, прогласявайки с пълен глас на всички, които могат да го чуят, че „ЛЪЧЪТ КАЗВА БЛАГОДАРЯ! ЛЪЧЪТ КАЗВА, ЧЕ ВСИЧКО МОЖЕ ДА СЕ ОПРАВИ! НЕ Е КЪСНО! СПРЯХМЕ ТОЧНО НАВРЕМЕ! ЛЪЧЪТ КАЗВА БЛАГОДАРЯ! ВЕЧЕ ТОЙ САМ ЩЕ СЕ ИЗЦЕЛИ!“, докато накуцва с единия си крак (никой от тях не забелязва това). Динки измърморва нещо на увеличаващата се тълпа от някогашни Лъчеубийци, и неколцина отиват при телепорта и му казват да млъкне. Противопожарните аларми не спират да вият, но машините на отряд „Браво“ вече са овладели трите най-страшни пожара — тези в „Дамли“, „Шапли“ и „Феверал“.
Следващото нещо, което си спомня Джейк, са пръстите на Тед Бротиган — изящните му дълги пръсти, които гой прокарва през косата на Еди, за да разкрие голямата дупка, изпълнена с тъмно кърваво желе отзад на главата му. Вътре плуват някакви бели петънца. На Джейк му се ще да вярва, че тези петънца са парченца кост — по-добре да са парченца кост, отколкото мозък.
При вида на тази ужасна рана Сузана скача на крака и отново започва да пищи. Започва да се бори. Тед и Динки (който е пребледнял като мъртвец) се споглеждат, стискат ръцете й и отново изпращат
(покой тишина утеха търпение почивка смирение покой)
успокояващото си послание, което е тъй красиво и цветно — простира се от прохладните оттенъци на синьото до притихналата пепел на сивото. Междувременно Роланд я хваща за раменете.
— Можете ли да направите нещо за него? — обръща се той към Тед. — Каквото и да е?
— Можем да направим последните му мигове приятни — казва беловласият мъж. — Само това. — Сетне посочва към вътрешността на „Алгул Сиенто“. — Няма ли още нещо, което да свършиш, Роланд?
За миг Стрелеца не може да разбере какво има предвид спомощникът, сетне поглежда към труповете на избитите стражи и кима.
— Предполагам, че да. Джейк, можеш ли да ми помогнеш? Ако оцелелите си намерят нов водач и се прегрупират… — Сините му очи проблеснаха. — Не бива да допуснем това да се случи.
— Ами Сузана? — пита момчето.
— Сузана ще ни помогне да занесем мъжа й на някое уединено място, където да може да си отиде спокойно от този свят — казва Тед Бротиган. — Нали така, мила?