Тъмната кула

Еди се усмихна безрадостно.

— А какво да кажем за страхливите псета, които използваха деца, за да унищожат целия свят от засада, приятелю? Цялата вселена?

Тахийнът примигна, сякаш изобщо не очакваше подобен отговор. Навярно не очакваше никакъв отговор — освен последния куршум.

— Аз… само изпълнявах чужди заповеди.

— Не се и съмнявам — отвърна младият стрелец. — И ги изпълняваше стриктно до самия край. Приятно прекарване в Ада, На’ар или както там му викаш. — При тези думи той допря дулото на револвера до слепоочието на Финли и натисна спусъка. Шефът на охраната на „Алгул Сиенто“ потръпна веднъж и застина неподвижно. Намръщен, Еди се изправи на краката си.

Докато правеше това, забеляза някакво движение с периферното си зрение и видя, че един от повалените — главният шеф — се е надигнал на един лакът. Пистолетът му — 40-калибров „Пийсмейкър“, който бе екзекутирал един изнасилвач — бе прицелен. Рефлексите на Еди бяха бързи, но нямаше никакво време да ги използва. Револверът на ки’-дам (както Динки Ърншоу наричаше сай Прентис) изгърмя веднъж, от дулото му изригнаха пламъчета и кръвта рукна от челото на Еди Дийн. Косата на темето му се надигна за миг във въздуха, сякаш разрошена от внезапен порив на вятъра, когато куршумът излезе от черепа му. Мъжът се плесна по челото, закривайки с длан дупката, появила се над дясното му око — досущ като човек, който се е сетил със закъснение за жизненоважната работа, която е трябвало да свърши.

Роланд мигом се завъртя, изваждайки револвера от кобура си с мълниеносно движение. Джейк и Сузана също се обърнаха. Тъмнокожата жена видя как съпругът й стои на средата на улицата, притиснал ръка към челото си.