Пръв сред римляните (Част III: Спасителят на Рим)
- Автор: Маккалоу Колин
- Серия: Господарите на Рим #1
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пръв сред римляните (Част III: Спасителят на Рим)». Краткое содержание книги:
Защото, разбира се, всички подозираха, че Гай Марий чака да дойде последният момент, за да се появи отново в Рим и да се кандидатира за седми последователен консулски мандат. Вярно, че историята с мозъчния удар беше проверена, но той не се бе обездвижил, нито бе изгубил умствените си способности — за последното можеше да свидетелства всеки, направил си труда да отиде до Кума, за да се увери с очите си в какво състояние е консулът. Никой не се съмняваше, че Гай Марий ще се запише отново като кандидат.
Идеята на наближаващите избори да се представи истински екип от двама души — кандидати, много се харесваше на майсторите на политиката. Застанали рамо до рамо, Антоний и Мемий лесно можеха най-сетне да свалят Марий от мястото на пръв римски магистрат. За целта обаче Антоний трябваше да се откаже от заслужения си триумф, да се откаже от империума си и да прекрачи помериума, преди да е станало фатално късно за консулските му амбиции. А той беше упорит човек…
— Мога да се кандидатирам и догодина — рече на Катул Цезар и Скавър, които специално бяха дошли да го посетят на Марсово поле. — За мен триумфът е по-важен — нищо чудно, докато съм жив, да не ми се предостави друга възможност за спечелване на толкова важна война.
И колкото и да се опитваха двамата сенатори да променят решението му, не можаха да постигнат нищо.
— Добре тогава — вече бе намерил друго решение Скавър и го споделяше с приятеля си, докато се връщаха от Антониевия лагер. — Този път ние ще заобиколим установените правила. Гай Марий дори не се замисля, когато му се наложи да се съобразява с традициите, защо ние да продължаваме да следваме скрупулите си?
Предложението на Скавър обаче беше представено официално на Сената от Катул. Това стана на поредното полунелегално заседание на назначените отци, които трябваше да се пренесат чак в храма на Юпитер Статор при Фламиниевия цирк, за да съберат кворум.
— Настъпили са тревожни времена — говореше Катул Цезар. — Обикновено е прието всички кандидати за куриатните длъжности да се представят лично пред римския Сенат и народ на Форума, за да им се запишат имената в кандидатските списъци. За нещастие недостигът на жито и постоянните демонстрации на Форум Романум правят невъзможно провеждането на избори там. Дали не бих могъл да представя скромното си мнение, че списъците с имената на кандидатите могат тази година — само веднъж, като се имат предвид обстоятелствата — да бъдат изкарани в септата на Марсово поле, където и да гласуват центуриатните комиции? Ние трябва да направим нещо, иначе ще си останем без избори и без консули! Ако преместим мястото на изборите в септата, което вече ще бъде прецедент, ще можем и да съкратим срока между представянето на кандидатурите и самите избори. Освен това така ще уважим и Марк Антоний, който има намерение да се яви на изборите за консули, но няма право да прекрачи помериума, без за целта да се откаже от заслужения си триумф. А пък да проведе триумфа си преди това, би било немислимо при настъпващия в града глад. Но на Марсово поле Марк Антоний ще може да се яви пред списъците лично. Ние всички се надяваме след избирането на новата колегия на народните трибуни, тълпите най-сетне да се разотидат по домовете си. Ако това стане, то Марк Антоний ще може да чества своя триумф, а изборите за куриатните длъжности да се проведат както винаги на Форума.
— Защо си толкова убеден, Квинт Лутаций, че като се изберат новите народни трибуни, тълпите ще опразнят Форума? — обади се от мястото си Сатурнин.
— Мисля, че от всички присъстващи ти най-добре би могъл да ни осветлиш по въпроса, Луций Апулей! — тросна му се Катул. — Ти ги държиш на Форума, ти им четеш речи ден след ден, ти им даваш обещания, неизпълними както за теб, така и за целия августейши Сенат! Как мислиш, че ще купим жито, като такова изобщо не съществува?
— Не си мисли, че като изтече мандатът ми, ще престана да държа речи — закани се Сатурнин.