Затворник по рождение
- Автор: Арчер Джеффри
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-585-961-8
- Переводчик: Теодора Давидова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Затворник по рождение». Краткое содержание книги:
Ако Дани Картрайт бе предложил на Бет да се оженят в друг ден, нямаше да бъде арестуван и обвинен в убийството на най-добрия си приятел. А когато четиримата свидетели на обвинението са светски персони, неговата версия няма никакъв шанс. Дани е осъден на двайсет и две години и изпратен в „Белмарш“, строго охраняван затвор, откъдето никой не е избягал.
Ала лъжесвидетелите подценяват решимостта на Дани да си отмъсти, както и неумолимия стремеж на годеницата му към справедливост. И в крайна сметка ще бъдат принудени да се борят за живота си.
Най-завладяващият роман на Джефри Арчър след „Каин и Авел“ ще остане в съзнанието ви дълго след последната страница. И ако и това не ви е достатъчно, пригответе се за край, който стъписва и най-пламенните почитатели на Арчър.
— Защо? Обяснете ми защо? — изпъшка той.
— Много скоро ще разбереш — рече Крейг и му подаде чаша вино.
— По всичко личи, че става дума за добре организиран капан — отбеляза Пейн, докато Крейг доливаше чашата му.
— При това нямаме основания да смятаме, че Монкрийф е приключил с това — допълни Крейг.
— Но защо? — повтори Девънпорт. — Защо ще ми дава един милион от собствените си пари, ако е знаел, че ще го загуби?
— Защото държи дома ти като гаранция — обясни Пейн. — Нищо не губи.
— Знаеш ли какво е направил още на следващия ден? Възложил е на бившата ти фирма да продаде къщата ми. Вече са сложили табела „Продава се“ на входа и я показват на потенциални купувачи.
— Сериозно? — не се сдържа Пейн.
— А тази сутрин получих известие, че ако не се изнеса до края на месеца, ще бъдат принудени да…
— Къде ще живееш? — попита Крейг с половин уста. Надяваше се, че Лари няма да се премести при него.
— Сара се съгласи да ме приеме, докато нещата се изяснят.
— Да не си й казал нещо? — разтревожи се Крейг.
— Не, нищо. Но според мен се досеща, че нещо не е наред. Непрестанно ме пита кога за първи път съм се срещнал с Монкрийф.
— Не бива да й казваш, защото и тримата ще загазим още повече.
— Къде повече от това? — попита Девънпорт.
— Има накъде, ако позволим на Монкрийф да продължава със своята вендета — горчиво заключи Крейг. — Известно ни е, че е предал дневника си на лорд канцлера и непременно ще бъде призован да даде показания пред лордовете съдии, когато разглеждат амнистията на Картрайт.
— Господи! — простена Девънпорт. На лицето му бе изписано истинско отчаяние.
— Няма място за паника — обади се Крейг. — Мисля, че можем приключим с Монкрийф веднъж завинаги.
Лари никак не изглеждаше убеден.
— Нещо повече, съществува вероятност дори да си върнем парите. А това включва и твоята къща, Лари, както и картините ти.
— И как ще?
— Търпение. Всичко ще се изясни.
— Мога да разбера тактиката му с Лари — намеси се Пейн. — Там няма какво да губи. Но защо влага един милион собствени пари, когато знае, че сделката е куха?
— Ходът му е гениален — призна Крейг.
— Предполагам, ще ни обясниш.
— Инвестирайки този милион — започна Крейг, правейки се, че не е доловил сарказма на Лари, — успява да убеди вас, а и мен, че сме на печелившата страна.
— И въпреки това е знаел, че ще го загуби — прекъсна го Пейн, — щом първият терен е бил обречен.
— Не и ако вече е притежавал този терен.
Двамата му приятели мълчаха, опитвайки се да проумеят чутото.
— Да не искаш да кажеш, че сме му платили, за да купим неговия собствен имот? — окопити се първи Пейн.
— По-лошо. И според мен, Джералд, ти си го насочил с предупреждението, че не може да загуби каквото и да се случи. В крайна сметка не само унищожава нас, но и самият той прави удар.
Звънецът на входа иззвъня.
— Кой може да е? — подскочи Девънпорт.
— Вечерята — обясни Крейг. — По-добре отидете в кухнята. Докато ядем, ще ви обясня какво съм замислил за нашия сър Никълъс, защото моментът да отвърнем на удара настъпи.
— Не мисля, че искам да се изправям срещу този човек — призна Девънпорт, докато вървеше след Пейн.
— Може да нямаме кой знае какъв избор — рече приятелят му.
— Имаш ли представа кой още ще дойде? — попита Девънпорт, когато видяха, че масата е приготвена за четирима.
— Никаква — отвърна Пейн. — Едва ли ще е Монкрийф.
— Прав си — обади се зад гърба им Крейг. — Но смятам да ви срещна с един негов съученик. — Извади пиците от кутиите и ги сложи в микровълновата печка.
— Защо не ни обясниш най-сетне за какво намекваш през цялото време? — нетърпеливо попита Пейн.
— След малко. — Крейг си погледна часовника. — Налага се да почакате още няколко минути.
— Няма ли поне да ми кажеш как моят съвет го е подсетил да направи удара?
— Нали ти беше този, който го насочи да купи и втория терен, за да се подсигури?
— Вярно е. Но ако си спомняш той нямаше пари да купи и първия.
— Така е казал на теб. А според „Ивнинг Стандарт“ цената на спечелилия терен е вече дванайсет милиона.