Вихрушка
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вихрушка». Краткое содержание книги:
В общата бъркотия хеликоптерната компания „С-Г Хеликоптърс“ се опитва да се задържи на повърхността и да поддържа полетите си. Тя е базирана в Абърдийн и е свързана със Струанови от Хонконг, които поддържат нефтените полета, жизненоважни за Иран, от руската граница до Персийския залив. Андрю Гавалан и Дънкан Макайвър, и двамата от Търговска къща, са хората, натоварени с ръководството на международна група от висококвалифицирани експерт-пилоти. Робърт Армстронг от Специалния отдел и Григорий Суслов от КГБ са също така стари врагове от предишния роман.
Вихрушка е един от най-големите приключенски романи на десетилетието и носи всички отличителни черти на високото разказваческо майсторство…
За автора
Джеймс Клавел е роден в Сидни в семейството на офицер от Кралската флота. Получава образованието си в Портсмут. Като млад офицер от артилерията при падането на Сингапур е заловен от японците. Прекарва остатъка от Втората световна война в позорния затвор Чанги. На основата на преживяванията си в Чанги той написва своя бестселър „Цар плъх“. Интересът му към Азия, нейното население и култура продължава и с „Тай-Пан“, разказ за Кантон и Хонконг в средата на XIX век и за основаването на англо-китайската търговска компания „Струан“. Следва класическият роман „Шогун“, разказ за Япония през периода, когато Европа започва да оказва влияние върху народа от Страната на изгряващото слънце. „Търговска къща“, четвъртият роман от Азиатската сага, публикуван през 1981 г., продължава историята за Струанови, хонконгската търговска компания, когато в Далечния изток започват да духат ветровете на промяната.
Живял дълги години във Ванкувър и Лос Анжелис, сега Джеймс Клавел живее в Европа или където е необходимо, следвайки занаята си: писането на романи.
На вратата се почука и на прага се изправи младият помощник на главния инженер Уотанабе, който смутено започна да се извинява за безпокойството.
— Какво има? — прекъсна го самият Уотанабе и се надигна иззад широкото бюро в ъгъла на залата.
— Пристига някаква комитетска делегация, Уотанабе-сан… Касиги-сан… Идват въпреки нашите протести, вижте сами! — пребледнелият младеж посочи към прозореца до Касиги.
Двамата японци пристъпиха натам. Пред главния вход на рафинерията беше спрял пълен с въстаници камион, следваха го още няколко. Въоръжени мъже започнаха да скачат от тях и да се събират на групички.
Скрагър ги видя, спря за миг, после продължи към портала. Извикаха му да спре и на територията на рафинерията се появи голям мерцедес. От задната му част слезе едър мъж с черна роба и черен тюрбан, с гъста бяла брада. Придружаваше го доста по-млад мъж с мустаци, облечен в летен костюм и отворена яка на ризата. И двамата носеха очила.
— Кои са пък тези? — учуди се Уотанабе и смукна въздух през стиснатите си зъби.
— Не зная, но всеки аятолах означава неприятности… Този е аятолах, моллите носят бели тюрбани…
Заобиколени от половин дузина телохранители, двамата влязоха във входа на сградата.
— Такео, покани ги тук с всички любезности — извърна се Уотанабе към помощника си, изчака го да излезе и добави: — Само веднъж досега сме били посещавани от аятолах, това стана миналата година, по време на пожара в Абадан… Дойде, събра всичките ни ирански работници, наруга ги за две-три минути, после им нареди да започнат стачка. — Лицето му потъмня: — Оттогава започнаха неприятностите ни и все още не можем да се оправим.
— А сега какво? — попита Касиги.
Уотанабе сви рамене, приближи се до бюрото си и взе една снимка на Хомейни, която лежеше отгоре.
— Трябва да бъдем любезни — иронично се усмихна той и я закачи на стената. — По-добре да седнем, те ще очакват да ги приемем официално. Моля ви, заемете председателското място.
— Не, Уотанабе-сан — поклати глава Касиги. — Аз съм тук временно, вие ръководите обекта.
— Както желаете — отвърна Уотанабе и зае председателското място.
— Какъв беше проблемът с онзи пожар в Абадан, за който споменахте? — любопитно го погледна Касиги.
— А, прощавайте — погледна го извинително Уотанабе, но дълбоко в душата си беше потресен, че Касиги не е чувал нищо за това събитие, което беше объркало всичките им планове. — Случи се миналия август, по време на Рамадана. Това е техен свят празник, по време на който никой правоверен не може да яде и пие преди залез-слънце. Нервите на всички са опънати до крайност, всичко друго остава на заден план. Протести срещу шаха почти нямаше, с изключение може би на Техеран и Кум, но и те лесно бяха потушавани от полицията и САВАК. На петнадесети август някакви типове подпалили кино „Рекс“ в Абадан, „случайно“ всички изходи били залостени, в настъпилата паника намерили смъртта си петстотин души, предимно жени и деца…
— Ужасно!
— Наистина. Цялата нация изпадна в ярост, всички обвиняваха САВАК, следователно шаха. Той от своя страна обвини левите сили и се закле, че с пожара нямат нищо общо нито полицията, нито САВАК. Естествено, назначи и правителствено разследване, което се проточи седмици. За нещастие то не можа да открие виновника. — Уотанабе млъкна и се ослуша за стъпки в коридора, после продължи: — Това беше искрата, която обедини враждуващите фракции под ръководството на Хомейни и свали династията Пахлави от трона…
— А кой според вас запали киното? — попита Касиги след кратка пауза.
— Кой иска да свали шаха? Много е лесно за всичко да се обвинява САВАК! — Уотанабе чу, че асансьорът спря на етажа, и добави: — Какво са петстотин жени и деца за един фанатик?
Вратата отвори помощникът му Такео. В помещението важно пристъпиха аятолахът и цивилният му помощник, след тях нахлуха и въоръжените им пазачи. Уотанабе и Касиги станаха и любезно се поклониха.
— Добре дошли — започна на японски Уотанабе, макар че говореше фарси отлично. — Аз съм Нага Уотанабе, отговорник за всички дейности тук, а това е господин Касиги от централата ни в Япония. С кого имам честта, моля?
Такео, който също говореше отлично фарси, започна да превежда, но цивилният, който вече беше успял да седне, важно го прекъсна.