Пясъчните войни. Книга втора (Поздравът на чуждоземеца. Да отвърнеш на огъня. Предизвикателството прието)
- Автор: Ингрид Чарльз
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9545857498
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Пясъчните войни. Книга втора (Поздравът на чуждоземеца. Да отвърнеш на огъня. Предизвикателството прието)». Краткое содержание книги:
ДА ОТВЪРНЕШ НА ОГЪНЯ
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО ПРИЕТО
Когато и за това нямаше повече сили, той я облада отново. След това й заяви, че ще трябва да изпълнява всяко негово желание, без да се съпротивлява. Инак следващото име ще е това на Джек.
16.
Нощ. Сензорите, настроени да улавят дори лека промяна в оттенъците, не бяха в състояние да засекат безшумните движения на фигурата, която се движеше със странна, някак неестествена грациозност на милиметри извън техния обсег. Непознатият крачеше по коридорите на двореца предпазливо, докато най-сетне достигна предварително определеното място, където се притаи, невидим.
Това, което виждаше, бе седнала пред огледало жена. Лицето й бе красиво, изваяно, почти лишено от белезите на възрастта, ако се изключеше дълбоката резка, прорязваща челото й. Всъщност, резката бе по-скоро белег за власт. Тя й напомняше, че все още има неща на този свят, които би искала да притежава, и че това бе напълно във възможностите й. Че е един от тримата членове на управляващия триумвират и че решенията й можеха да променят съдбините на много планети.
Жената въздъхна и се зае да се гримира. Движенията й бяха ловки и уверени, личеше си опитът от дългите години. Скоро приключи, начерви си устните и се изправи, оправяйки гънките на роклята.
Беше напълно готова да започне революция.
— Хитрец си ти, Пепус — каза тя на огледалото. — Но закъсня с ходовете си. По-рано трябваше да пуснеш Сторм.
Непознатият в ъгъла тъкмо се надигаше, когато изведнъж замръзна. После се съвзе и се хвърли напред.
Охранителните камери засякоха само размазана светлина, енергия, твърде силна, за да бъде уловена върху записващото устройство, кратък и смъртоносен изблик. Когато убиецът приключи, тялото на жената, известна с прозвището Графинята, рухна на пода, без дори да бъде докоснато. Кръв рукна от деликатните й ноздри и украсените й с диамантени обеци уши и дори в смъртта властната резка на челото не се изглади.
Вандовър се шмугна в сепарето и веднага забеляза нещастното изражение на човека, който вече го очакваше там. Той пристъпи неловко от крак на крак, но остана от другата страна на масичката, сякаш искаше да я използва за прикритие. Вандовър забеляза движението му и неволно се засмя.
Човекът, който го очакваше, макар и млад, бе с прошарена коса и притежаваше онзи тип с нищо неотличаващи се черти, които му позволяваха лесно да се слива с тълпата.
— Здравей, Нейлър — поздрави го Вандовър.
Другият изсумтя нечленоразделно в отговор и отказа да поеме протегнатата ръка.
— Виждам, че си чул за случката — рече той с помръкнал глас.
— Че за какво са ми иначе Планетната полиция и информаторите? Мястото на инцидента вече е почистено. Иззети са и записите от камерата.
— Ако питаш кой я е убил, отговорът ми е: ние не знаем.
Вандовър обаче клатеше глава.
— Това няма значение в момента. Графинята е мъртва. А без нея ти си оставен на произвола на съдбата.
— Дойдох да се срещнем, защото твърдеше, че имаш да ми казваш нещо интересно. Не желая да те слушам как злорадстваш.
— Аз не злорадствам, приятелю. Изказвам ти съболезнованията си. Доста добра работа свърши, но ни чака още.
— Какво всъщност искаш? — попита Нейлър, почувствал, че разговорът придобива сериозен обрат.
Вместо отговор Вандовър затропа върху масата тайния сигнал на Зелените ризи. Нейлър го слушаше настръхнал. Накрая облиза нервно устни.
— Нима мога да ти се доверя?
— Не можеш — засега. Впрочем, аз също. Но на моя пост аз имам много повече за губене от теб. — Вандовър се облегна назад, в очакване другият да вземе решение.
Най-сетне човекът промърмори неохотно:
— Какво искаш от мен?
— Как е била убита?
Нейлър сви рамене.
— Със звуково оръжие, но не сме съвсем сигурни. На записите няма нищо, освен кратък енергиен изблик. Ако е лъч, трябва да е с непознати за нас характеристики. Официалната причина за смъртта е масивен мозъчен кръвоизлив. Може да е съвсем естествен.
— Но не е.
— Така изглежда засега.
— Какво ще правите без нея?
Нейлър отново се поколеба. Отпи от чашата си, но не отговори.
Вандовър се наведе през масичката.
— Ами ако вместо хаос ви предложа обединение?