Укротяването на кралицата

— Наказана ли?

Той посяга през огромното си като буре тяло и протяга към мен лявата си ръка. Поемам я и той ме тегли грубо, сякаш иска да ме издърпа през леглото.

Поддавам се.

— Ваше величество?

— Коленичи на леглото — казва той. — Това е наказанието ти — вижда ужасеното ми лице и се засмива толкова бурно, че започва да кашля, а в свинските му очички избиват сълзи. — О! Да не би да си мислеше, че ще те обезглавя? О, Господи! О, Господи! Какви глупачки са жените! Застани на колене пред мен.

Събирам полите на роклята си в свободната си ръка и коленича на леглото до него. Той пуска ръката ми сега, когато съм застанала там, където иска да бъда, коленичила до него: вонята от болния му крак лъхва нагоре в лицето ми. Долепям длани една до друга, сякаш за да положа клетва за вярност.

— Не, не това — казва той нетърпеливо. — Не искам да молиш за прошка. Застани на четири крака. Като куче.

Стрелвам лицето му със слисан поглед и виждам, че е сгорещен и напрегнат. Говори сериозно. Когато се поколебавам, виждам как погледът му става суров.

— Веднъж вече ти казах — изрича той тихо. — Отвън има стражи и баржата ми ще те отведе в Тауър тази вечер, стига да кажа само една дума.

— Зная… — казвам бързо. — Просто не знам какво искате да направя, милорд съпруже. Бих направила всичко за вас, знаете това. Обещах да обичам…

— Казах ти какво да направиш — посочва той, съвсем спокойно. — Застани на четири крака като куче.

Лицето ми гори от срам. Заставам на четири крака върху леглото и свеждам глава, за да не съм принудена да виждам примесеното с възбуда триумфално изражение на лицето му.

— Повдигни си нощницата.

Това е прекалено.

— Не мога — казвам, но той се усмихва.

— Над задника — казва той. — Повдигни си нощницата, така че задникът ти да е разголен като на блудница от Смитфийлд.

— Ваше величество…

Той вдига дясната си ръка, сякаш за да ме предупреди да замлъкна. Поглеждам назад към него, питам се дали смея да му се противопоставя.

— Баржата ми — прошепва той. — Тя чака.

Бавно издърпвам нощницата си нагоре до кръста, събирам с пръсти хладната коприна. Тя се набира около талията ми, оставяйки ме гола от кръста надолу, на четири крака върху леглото на краля.

Той се размърдва в завивките и за един ужасен момент решавам, че се опипва, възбуден от голотата ми, и че ще съм принудена да правя по-ужасни неща. Но той изважда камшик, къс камшик за езда и ми го показва, поднасяйки го към пламналото ми лице.

— Виждаш ли? — пита. — Не е по-дебел от малкия ми пръст. Законите на страната, моите закони, казват, че един съпруг може да бие жена си, ако пръчката не е по-дебела от пръста му. Виждаш ли, че това е тънък малък камшик, който мога законно да използвам върху теб? Разбрахме ли се?

— Ваше величество не би…

— Такъв е законът, Катрин. Като закона за ереста, като закона за държавната измяна. Разбираш ли, че аз съм законодателят и блюстителят на закона и че нищо не се случва в Англия без моята воля?

Краката и задникът ми са студени. Навеждам глава към вонящите завивки на леглото.