Укротяването на кралицата

— Принцеса Елизабет трябва да седи отвън в личния ти кабинет и да чете писанията на краля — подхвърля тя през рамо, и някой изтичва да покани принцесата да заеме мястото си.

— Ще те оставим сама — казва ми тихо Нан. — Ще бъда тук, когато той влезе, а после ще изляза. Ще се опитам да накарам пажовете му да излязат заедно с мен. Нали знаеш какво трябва да правиш?

Кимвам. Усещам студ, облечена в копринената нощница, и се боя, че кожата ми ще настръхне и ще затреперя.

— Лягай в леглото — съветва ме Нан. — И бездруго се съмнявам, че можеш да стоиш права.

Тя ми помага да се покатеря в голямото легло. Уханието на рози е почти задушаващо. Тя издърпва нощницата надолу до стъпалата ми и я разтваря отпред, така че кралят да може да види стройните ми слаби глезени, съблазнителната извивка на прасеца ми.

— Не се дръж прекалено прелъстително — казва тя. — Всичко трябва да е негова идея.

Облягам се на възглавниците и тя спуска една къдрица на рамото ми, така че да се откроява върху бялата ми кожа.

— Това е отвратително — отбелязвам. — Аз служа на познанието и съм кралица. Не съм развратница.

Тя кимва, сухо и незаинтересовано, като свинар, който води женската свиня при мъжкия:

— Да.

Чуваме трополенето на стола на краля по дървения под на залата за аудиенции, а после вратите към личния ми кабинет се отварят. Чувам как дамите се изправят да го поздравят, и неговото смутено „добро утро“ към всички и поздрава му към принцеса Елизабет, която е достатъчно благоразумна да стои със сведена глава и да си придава благочестиво изражение.

Стражите му отварят вратата на спалнята ми и избутват краля вътре, със сковано изпънат пред тялото му превързан крак. От него в стаята нахлува мирис на воняща плът.

Раздвижвам се леко, сякаш се опитвам да се надигна, но падам назад, твърде слаба и зашеметена при вида му. Обръщам покрито със следи от сълзи лице към него, докато Нан хваща пажовете и ги задърпва заднешком през вратите, после кимва на стража да затвори вратите след нас двамата. За миг кралят се озовава насаме с мен.

— Докторът каза, че си много болна? — пита навъсено.

— Не е бивало да ви тревожат… — гласът ми замира в лек хлип. — За мен е такава чест, че сте склонили да дойдете…

— Разбира се, че ще дойда да видя съпругата си — казва кралят, ободрен от мисълта за собствената си съпружеска преданост, с очи, приковани в краката ми.

— Толкова сте добър към мен — прошепвам. — Затова бях толкова…

— Толкова какво, Кейт? Какво става?

Запъвам се. Наистина не ми хрумват думи, които е най-вероятно да пробудят съжалението му.

Заявявам направо:

— Ако съм ви разочаровала, искам да умра.

Внезапно почервенял, той добива израза, който се появява на лицето му, когато изпитва сексуална наслада. За късмет случайно съм улучила тъкмо думите, които му доставят по-голяма наслада от всичко друго, а досега не го знаех. В отчаянието си съм попаднала точно в сърцевината на желанието, което будят у него жените.