Укротяването на кралицата

Виждам в огледалото ужасеното лице на Сюзън зад моето.

— Всичко е наред — казвам ѝ. — Не е нужно да знаете.

— Но ти си длъжна — казва ми Нан. — Ан умря, без да признае, че е познавала която и да е от нас, за да сме свободни да мислим, говорим и пишем. За да носиш факела на просвещението.

— Страдала е.

Това не е въпрос. Била е в стаята за изтезания на Тауър, сама с трима мъже. Никоя жена не е била там преди.

— Бог да има милост над душата ѝ. Осакатили тялото ѝ толкова лошо, че не могла да отиде до кладата. Джон Ласълс, Никълъс Белениан и Джон Адамс били изгорени по същото време, но те отишли сами до кладите си. Единствено тя е била изтезавана преди това. Стражите трябвало да я пренесат, завързана за стол. Казаха, че стъпалата ѝ били обърнати навътре, сякаш наопаки, а раменете и лактите ѝ били напълно изтръгнати от ставите. Гръбнакът ѝ бил разместен.

Свеждам глава и закривам очите си с ръце.

— Господ да приеме душата ѝ.

— Амин — казва Нан. — Пристигнал кралски пратеник да ѝ предложи помилване, докато я завързвали със стола към кладата.

— О, Нан! Можела ли е да се отрече?

— Искали единствено името ти. Били готови да я свалят, ако кажела името ти.

— О, да ми прости Господ!

— Изслушала проповедта на свещеника, преди да доближат факлите, за да подпалят огъня, и казала: „Амин“ едва когато преценила, че е съгласна с него.

— Нан, трябваше да направя нещо повече.

— Не можеше да направиш нищо повече. Наистина, нямаше нищо повече, което някой от нас би могъл да направи. Ако беше искала да се спаси от смъртта, тя е можела да им каже онова, което са искали да чуят. Бяха ѝ казали съвсем ясно какво да бъде то.

— Само името ми?

— Всичко това беше сторено само за да могат да те уличат като еретичка пред краля и да те убият.

— И затова я изгориха?

Това сигурно е ужасна смърт: да бъдеш завързан за клада със струпани около краката подпалки, мирисът на дим, докато пламъците обхващат дървата, гледката на близките и на молещите се приятели, която се замъглява, когато димът се издига, а после ужасният пукот, когато косата ти се подпалва, а после полата ти започва да тлее, а после болката — спирам, за да разтрия очи — не мога да си представя болката ѝ, когато роклята се подпалва, докато ръкавите разнасят пламъците към ръцете, към раменете, към изящната ѝ бяла шия.

— Катрин Брандън ѝ изпратила кесия барут и тя я носела, скрита в роклята си. Когато пламъците лумнали, барутът ѝ пръснал главата. Не се е наложило да страда дълго.

— Това ли е всичко, което можехме да направим за нея? Това ли беше най-доброто, което можахме да сторим?

— Да.

— Но е била принудена да им позволи да завържат счупените ѝ ръце и крака за стола, трябвало е да носи кесия с барут на изкълчения си врат?