Укротяването на кралицата

— Така ли е, любима? — пита той.

— О, да, да — казвам.

— И не си имала лоши намерения?

— Никога.

— Тогава ела да ме целунеш, Кейт, защото сме по-добри приятели от когато и да било преди.

Пристъпвам към него, той ме придърпва върху здравия си крак, така че почти сядам в скута му, и заравя нос във врата ми. Усмивката ми не трепва дори за миг, докато Уил скача на крака.

— Всички можете да ни оставите — казва Хенри тихо, лордовете се покланят и се сбогуват, докато пажовете влизат да подготвят стаята за нощта. Свещите в поставките са нови, подредени наоколо из спалнята му, за да хвърлят меката си, потрепваща светлина, жаравата е затрупана за през нощта, носи се приятно ухание на канела и джинджифил.

Нан се приближава, уж за да оправи косата ми и прошепва:

— Направи каквото трябва. Ще чакам.

После прави реверанс и ме оставя.

Зад мен пажовете са приготвили леглото на краля с обичайния ритуал: забили са меч в дюшека и са го завъртели, за да открият евентуален спотайващ се убиец, сложили са грейка върху чистите чаршафи, а накрая са застанали от двете страни на краля, за да го повдигнат и да го сложат в леглото. Оставят поднос със сладкиши достатъчно близо до него, и гарафа с вино, за да му налея.

Оправям красиво избродираната си нощница от тъмна коприна и седя до огнището, докато той ме поканва да се приближа до огромното му легло. Нервно си казвам, че е като в първата ми брачна нощ, когато толкова се ужасявах от докосването му. Сега съм свикнала, той не може да направи нищо, което би ме потресло. Ще трябва да приема влажните му ласки; знам, че ще трябва да го целувам, без да трепна от вонящата му слюнка. Мисля, че кракът го боли твърде много и е твърде упоен от лекарства, за да очаква да го възседна, така че няма да се наложи да правя нещо кой знае колко по-ужасно от това да се усмихвам и да изглеждам обзета от пламенна страст. Мога да направя това. Мога да направя това заради собствената си безопасност и безопасността на всички, чиято свобода зависи от този тиранин. Мога да смажа гордостта си. Мога да скрия срама си.

— Значи сме приятели — казва той, като накланя глава на една страна, за да се възхити на тъмносинята ми копринена роба и проблясването на бял лен под нея. — Но мисля, че сте били непослушно момиче. Мисля, че сте чели книги, които са забранени, и сте слушали проповеди, които не са били позволени.

Да ми говори като на дете за работата ми на просветена жена — и това мога да понеса. Навеждам глава.

— Съжалявам, ако съм сторила нещо нередно.

— Знаеш ли какво правя с непослушните момичета? — пита той с дяволит тон.

Чувствам как мислите ми се вихрят. Никога преди не съм го чувала да говори така, да ме унижава и самият той да се прави на глупак. Но не трябва да го предизвиквам.

— Не мисля, че съм била непослушна, милорд.

— Дори много непослушна! А знаеш ли как постъпвам с непослушните момичета? — пита отново.