Всяко мъртво нещо [bg]
- Автор: Коннолли Джон
- Серия: Чарли Паркър #1
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 954-733-136-1
- Переводчик: Светлозар Николов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Всяко мъртво нещо [bg]». Краткое содержание книги:
„Романът, който надмина «Мълчанието на агнетата».“ Ню Йорк Таймс
„Сензация! Триумф! Името на Джон Конъли често ще се спряга през новото хилядолетие.“ Паблишерс Уикли
„Ханибал Лектър? Нашето момче би го сдъвкало на закуска.“ Айриш Таймс
Трупът бе почти само кости и загнили дрехи, кожата и плътта си бяха почти отишли. Била е хвърлена с главата надолу, краката й счупени, за да може тялото да се побере. Светнах по-навътре, различих зъбите и кичури коса. Стояхме мълчаливо отстрани, с наведени глави, наоколо само звукът на приплискващата вода и неведомите шумове на тресавището.
Прибрах се в хотела късно същата вечер. Преди това се бе наложило да изчакаме полицията от района на Слайдъл и местните рейнджъри. Със съгласието на Морфи Ейнджъл и Луис си тръгнаха по-рано. Аз останах, за да дам показания и практически да подкрепя версията на Морфи. По негов съвет местните се обадиха на ФБР. Тогава и аз си тръгнах. Ако Улрич иска да ми каже нещо, знае къде да ме намери.
Когато минавах през двора, в стаята на Рейчъл светеше. Затова почуках на вратата й. Отвори ми облечена в розова нощничка на Калвин Клайн. Стигаше й някъде високо над коленете.
— Ейнджъл ми разказа всичко — рече тя и отвори вратата по-широко. — Бедното дете.
Прегърна ме и ме побутна към банята, където ми нагласи душа и излезе. Стоях дълго под водата с ръце, опрени на плочките, с наведена глава.
После се изсуших и си увих кърпата около кръста. Рейчъл седеше на леглото и разлистваше бележките си. Погледна ме и присви очи.
— Брей, ти си бил самата скромност — рече със закачлива усмивка.
Седнах до нея, а тя ме прегърна отзад. Усетих бузата й върху моята, дъха й върху врата си.
— Как се чувстваш сега? — попитах аз.
— Мисля, че по-добре — рече тя и ме притисна по-силно.
После ме извърна към себе си. Коленичи на леглото, до мен с ръце, прибрани между коленете. Прехапа устни, пресегна се и нежно, почти замислено ме погали по косата.
— Аз си мислех, че вие, психолозите, ги умеете тези неща — подхвърлих аз.
Тя сви рамене.
— Защо пък? И аз се страхувам и обърквам както всеки друг човек, разликата е само, че си знам терминологията — защо съм объркана и прочие.
После въздъхна и добави:
— Виж, онова, което се случи вчера между нас… не желая да те насилвам, нали разбираш? Отлично разбирам колко ти е тежко… заради Сюзън и…
Погалих я по бузата и леко потрих палец в устните й. После я целунах и усетих, че устата й се отвори под моята. Исках да я притисна до болка, да я любя, да прогоня образа на мъртвото момиче.
— Благодаря ти — прошепнах, — но аз си зная работата.
— Добре тогава — отвърна тя и леко се отпусна на гръб. — Щом поне един от нас знае какво да прави…
На следващата утрин останките на момичето лежаха на метална маса, превити в типичната поза на плода в майчината утроба — така се бе получило във варела. Сякаш убитата е искала да се предпази от болката. Бяха пренесли трупа или каквото бе останало от него в Ню Орлиънс по настояване на ФБР. Чувалът, с който я бяха донесли от Хъни Айлънд, бе веднага отнесен в лабораторията за обстоен преглед и установяване на евентуални показателни следи.
В моргата миришеше на дезинфектанти. Лампите светеха силно и безмилостно, плочките лъщяха от белота, металните маси и инструментите искряха. Цялата обстановка бе някак стерилно жестока, като че настроена да разкрие най-лошото, най-грубото в човека, да изложи на показ покварата, да свали маските… След ужаса на последните му мигове това същество на масата сякаш бе подложено и на унижение, оставено под безразличните погледи на мъжете в помещението. Нещо в мен вопиеше да я покрия с погребален саван, да я отнеса внимателно и положа на сенчесто място покрай течаща вода, където зелени кипариси ще я закрилят от любопитните погледи; където тя ще заспи навеки, необезпокоявана от нищо и никого.
Но друг глас в мен пък, онзи — рационалният и логичният, ми казваше, че тя заслужава да си получи името, че тя трябва да бъде разпозната, за да се сложи край на анонимността на страданията й, а може би и да се сложи ръка на човека, който я бе превърнал в тази купчина кости. Затова сега ние стояхме смълчани, наредени около масата, зад вездесъщия съдебен лекар и помощниците му, които диктуваха в микрофоните на магнетофоните бележници, подаваха си скалпели и щипци и въобще размахваха облечените си в найлонови ръкавици ръце.
Най-типичната и лесна за разпознаване разлика между мъжкия и женския скелет е в таза и сакрума — по-широки при жената; и в бедрените кости — женските са по-дребни. Женският череп е също по-различен от мъжкия, което е още едно отражение на физическите разлики между двата пола. При жените черепът е по-гладък, по-малък от мъжкия, челото е по-високо и по-обло, очните гнезда също, както и челюстите, небцето и зъбите. Естествено има още десетки други типични разлики.