Всяко мъртво нещо [bg]

Седяхме на един дънер на брега и гледахме алигатора. Той обикаляше малкото заливче и търсеше още бонбони. Накрая се настани срещу нас и възприе тактика на изчакване. Потапяше се до въжето с полуподадена глава и хищно блестящи очи, фиксирани неподвижно в нас. А ние отново похапнахме и си сипахме кафе в тенекиени чаши.

— Защо не го застреля този гад, а? — попитах Морфи.

— Слушай бе, приятел — ТОВА Е РЕЗЕРВАТ, има закони, забраняващи лова на алигатори — сопна ми се той съвсем сериозно. — За какво са ни резерватите, ако всеки тръгне да си трепе каквото трябва и не трябва, а?

Продължихме да зяпаме и да пием кафе. По едно време се чу шум на лодка, идваща към нас през дивия ориз и тревата.

— Леле, каква природа — рече познат глас с бруклински акцент. — И това ако не е най-готиното място за пикник, здраве му кажи.

Носът на лодката се показа, веднага след него и лицето на Ейнджъл, ухилен и махащ с ръка. Луис бе на кормилото. Приближиха се без проблеми и завързаха лодката на същото кленово дърво. Ейнджъл слезе във водата, после забеляза, че гледаме втренчено към средата на лагуната и се обърна да види какво има там. Веднага забеляза потопената гадина и се втурна към нас, за секунда преджапа малкото разстояние, като махаше с ръце и вдигаше колене високо.

— Кво е онова там, бе! — възкликна задъхано. — Тук да не е Джурасик Парк, а?

Обърна се към Луис, който скочи на нашата лодка и оттам — направо на брега.

— Нали каза на сестра си да не влиза в чужди басейни?

Ейнджъл бе с обичайните си джинси и овехтели маратонки, навлякъл платнено сако върху тениската. Луис носеше боти от крокодилова кожа, черни джинси марка „Ливайс“ и модна бяла риза без яка.

— Отбихме се да видим как я карате — рече Ейнджъл и отново погледна алигатора.