Всяко мъртво нещо [bg]

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТА ГЛАВА

Сега си мисля, че като докоснах онзи варел за пръв път, нещо премина по тялото ми досущ слаб електрически ток, а в стомаха ми натежа. После почувствах удар или бе леко разтрисане? В съзнанието ми сякаш се отвори врата и през нея проблесна нож, после избликна ален фонтан, а водата наоколо почервеня. А може би е бил слънчевият залез, отразен през водата и стъклото на маската? За миг затворих очи и наоколо нещо се раздвижи. Не, не бе водата или дребните рибки… бе друг плувец, който се изви около краката и тялото ми. Помислих, че усещам косата й по лицето си. Но когато се пресегнах, улових само водорасли.

Този варел се оказа доста по-тежък от другите, вътре бяха сложени тухли за тежест; опитна ръка ги бе разцепила на две точно по средата. Извадихме го само благодарение на обединените усилия на Морфи и Ейнджъл.

— Тя е — рекох на Морфи. — Намерихме я.

Дълго опипвах варела. Изтъркалях го бавно и с усилие по камъните и дърветата на дъното и после го повдигнах те да го издърпат. Всички ние го докосвахме много по-внимателно от другите, сякаш да не събудим заспалото вътре момиче. За какво внимавахме? Да не обезпокоим отдавна разложения труп ли? На брега Ейнджъл взе лоста и внимателно започна да напряга капака от различни позиции. Но той не помръдваше. Тогава Морфи се наведе и го огледа внимателно.

— Запечатан е с нещо — рече след малко.

Изтъркахме повърхността на капака, проверихме оставените следи.

— Изглежда и обработен с химикал. Точно и затова е в по-добро състояние от останалите.

Оказа се, че е точно така. Металът не бе ръждясал, а маркировката бе съвсем свежа, сякаш е била нанесена онзи ден.

Замислих се. Можехме да използваме моторния трион, но ако бях прав и момичето бе вътре, вероятно щяхме да повредим останките му. Друга вероятност бе да се обадим на ченгетата в Ню Орлиънс, дори на ФБР. Предложих им, повече от чувство за дълг, отколкото от предпочитание, но дори и Морфи отказа. Помислих, че може би се опасява варелът да не се окаже празен — представете си неудобното положение пред колегите. Но не това бе причината. Погледнах го в очите и разбрах, че и той като мен бе готов да доведем работата си докрай. Сами — без чужда помощ.

Накрая намерихме разрешение. Очукахме варела отвсякъде с тъпото на брадвата. По съответния звук съдехме къде е безопасно да започнем да режем. Морфи много внимателно направи първия разрез близо до запечатаната страна. Започна леко с триона, помагаше си с една щанга. Режеше бавно и грижливо по обиколката. Направихме половин оборот и разширихме отвора с щангата. Сетне светнахме с фенера вътре.