Пейзажите на времето
- Автор: Бенфорд Грегори
- Год: 1996
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Пейзажите на времето». Краткое содержание книги:
1962 г. Младият асистент в Калифорнийския университет Гордън Бърнстейн забелязва странни смущения по време на лабораторен експеримент. Въпреки присмеха и съпротивата Бърнстейн разкрива невероятна истина… истина, която ще промени живота му и историята — истина зад самото време.
— И? — каза някой.
— Веднага разбрах, че е от пушка. Тъй че отварям вратата, откъдето се разнася. Виждам ония пилешки кости върху картонена кутия, сякаш някой е обядвал там. После виждам оня тип, клекнал и насочил пушката през прозореца. Беше я подпрял на рамката за опора. И той се бе облегнал на некви кутии.
— Осуалд ли беше това?
— Тез момчета казаха, че така му било името. Аз не съм го питал — ухили се Хейс. Някой се изсмя. — Тръгвам към него и бум — той пак стреля. Чувам някой да вика навън. Изобщо не си помислям нищо, просто вървя към него. Прескачам онез кутии и се хвърлям връз него. Точно тогаз пушката пак гръмва, точно кат го удрям. Играл съм футбол и знам как да се оправям.
— Взехте ли му пушката?
Хейс отново се ухили.
— По дяволите, не, човече. Смачках го в рамката на прозореца. После се дръпнах назад, за да направя място и му фраснах един страничен. Той съвсем забрави за оназ пушка. Пак го фраснах и той изцъкли очи. Сдаде багажа, човече.
— В безсъзнание ли изпадна?
— Естествено. Аз се справям добре, приятел.
— После е пристигнала полицията.
— Да, щом оня тип излезе извън играта, погледнах през прозореца. Видях всички онез ченгета да гледат към мен. Махнах им и извиках да им кажа къде съм. Веднага се качиха.
— Видяхте ли, когато линкълнът на президента изчезна с пълна скорост?
— Изобщо не знаех, че е имало некъв си президент. Просто много движение, туй е всичко. Помислих си, че е некъв парад. За Деня на благодарността или нещо подобно, нали знаете. Дойдох тук, ’щото ме прати господин Айкън, нашият учител по физика.
Тълпата около Хейс не издаваше нито звук. Момчето беше роден актьор, гледаше право към камерата и играеше пред публиката. Човекът зад камерата попита:
— Разбирате, че може да сте предотвратили успешен опит за покушение срещу живота на…
— Да, това е удивително. Страхотно. Но нали знаете, аз си нямах никва представа. Дори не знаех, че е в града. Ако бях знаел, щях да сляза да видя него и Джаки.
— Не сте ли видели Осуалд преди? Не сте ли разбрали, че има пушка и…
— Вижте, както казах, бях долу, за да донеса некви списания. Господин Айкън прави оня специален двудневен проект за допълнителното финансиране за курса ни по физика на колежанско равнище. Отнася се за нещата в онуй списание, „Синиър Сколастик“. Господин Айкън, той ми каза да дойда тук и да му го занеса за уроците следобед. Там имало нещо за, нали знаете, тоя, хм, сигнал от бъдещето и…
— Изстрелите — колко от тях го улучиха?
— Кого да улучат?
— Президента!
— По дяволите, не знам. Той първо стреля два пъти. Аз го фраснах точно преди третия.
Хейс се ухили и се огледа със сияещо лице. Цивилният детектив го дръпна за ръката.
— Струва ми се, че е достатъчно, Хейс — рече той, като използваше друга тактика. — По-късно ще има пресконференция.
— О, да — любезно отвърна момчето. За момента енергията му бе изчерпана. Все още беше парализиран от факта, че се бе оказал в центъра на вниманието. — Да, по-късно ще разкажа всичко.
Последваха още въпроси. Неясно раздвижване, когато полицията разчисти коридор за Хейс. Щракане на фотоапарати. Викове за освобождаване на пътя. Бръмчене на потеглилия мотоциклет. Трептящи образи на мъже в шлифери, разблъскващи тълпата с изкривени усти.
Гордън премигна и за миг му се стори, че губи равновесие. „Синиър Сколастик“. Стаята за забавления заплува в бледата светлина.
После Кронкайт отново говореше с онзи тънък глас. В болницата „Паркланд Мемориъл“ току-що завършила кратка пресконференция, докато показвали Хейс. Малкълм Килдъф, заместник-прессекретар на президента, описал раната. Един куршум попаднал в долната част на тила на Кенеди, излязъл от другата страна и оставил малък отвор. Входната рана била по-голяма и силно кървяла. На президента били преляти няколко литра кръв група 0 Rh (-), както и 300 mg хидрокортизон интравенозно. Отначало лекарите вкарали тръба, за да прочистят дихателните му пътища. Това не помогнало. Главният лекар Майкъл Косгроув решил да извършат трахеотомия. Тя отнела пет минути. Млечен Рингеров разтвор — видоизменен физиологичен разтвор — бил вкаран в левия крак чрез катетър. Президентът започнал да диша свободно, макар все още да бил в кома. Разширените му очи били отворени и гледали право към светещата над него флуоресцентна лампа. През носа и зад трахеята му вкарали назогастрична сонда, за да прочистят евентуални източници на гадене в стомаха. В двете плеврални кухини поставили билатерални гръдни тръби, за да изсмучат увредената тъкан и да предотвратят колапс на белите дробове. Сърдечният пулс на президента бил слаб, но постоянен. Отначало се погрижили за изходната рана, тъй като Кенеди бил по гръб. После трима лекари го обърнали настрана. Входната рана зейнала, повече от два пъти по-голяма от изходната и се оказала основната причина за загуба на кръв. Била обработена без проблеми. Докато Килдъф говорел, президентът все още бил в травматологична зала № 1 на болницата „Паркланд“. Състоянието му изглеждало стабилно. Нямало очевидни мозъчни увреждания. Десният му бял дроб бил натъртен. Дихателната му тръба била разкъсана. Ако се изключели усложнения, изглеждало, че ще оживее.