Сенките

Искаше да омърси собствената си кожа с това преживяване. Да промени тялото си. Ума си.

Да изтрие миналото.

Вместо това, докато седеше на пода, установи, че бе направил тъкмо обратното. В този миг Лейла бе единственото, за което мислеше: прелестното й срамежливо лице, бледозелените й очи, толкова умни и нежни, тялото й, което той познаваше само загатнато. Сексът с курвата бе успял единствено да го помрачи, така че светлината на онази, която обичаше, гореше още по-ярко.

Стратегията му се беше оказала пълен провал.

Така че трябваше да намери друга. Или да опита отново с тази... да, щеше да опита отново с друга жена или със същата,

или пък три или четири заедно. Средствата им бяха оскъдни, ала Балтазар и Зайфър бяха толкова изкусителни, Кор бе сигурен, че ще успеят да го уредят.

И разбира се, винаги можеше да се обърне за помощ към алкохола. Както и битките, които бяха отличен начин за изразходване на енергията.

Онова, което нямаше да стори, бе да се обади на Лейла, за да чуе гласа й и да я умолява да се видят, въпреки онова, което й беше казал .

Това би означавало да умре още веднъж.

Блъдлетър го беше научил, че част от силата бе елиминирането на всяка слабост, и с течение на времето благодарение на близостта на Избраницата, чувствата му го бяха кастрирали: вземаше решения и се отвличаше с неща, които излагаха на опасност целостта на воинската му личност.

Незнайно как, тя си беше дала сметка за това и бе запратила тази истина в лицето му.

Това, че тя знаеше колко много бе пожертвал заради нея, го бе разтърсило и само един г лупак би си затворил очите. Налагаше се да промени посоката, в която гя се бе превърнала за него, да обърне гръб на тази невъзможна ситуация между тях, колкото се може по-бързо да се върне към яснотата, която притежаваше някога.

Защото какво бъдеще имаха? Още тайни срещи тук? Докато някой от братята не я проследеше, след като тя допуснеше някоя нищожна грешка, или пък си навлечеше подозрението им, без дори да забележи? С войниците му се нуждаеха от сигурно място, където да могат да си отпочинат и да презаредят през деня, и той нямаше да изложи скривалището им на риск.

Какво си беше мислил, като я доведе тук?

Той и копелетата му не разполагаха с нужните пари, за да се преместят отново толкова скоро; наемът на къщата бе тежко бреме върху портфейла им сега, когато Троу си беше отишъл.

Поне усещаше, че може да й има доверие. Избраницата бе разполагала с девет месеца, за да издаде местонахождението на поляната, където се бяха срещали, а и той все още знаеше къде се намира имението на Братството. Беше двустранно гарантирано примирие - издадеше ли това място, тя несъмнено знаеше, че следващият му ход ще бъде да организира масирано нападение над свещеното имение на Братството.

Където, както твърдеше мълвата, първородното дете на краля спеше в люлката си.