Сенките
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #13
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Сенките». Краткое содержание книги:
- Господарю, толкова сте...
Рот не му обърна внимание и се съсредоточи върху воините.
- Е, какъв е планът? Ще го придружите ли, за да се погрижите за изритването?
Жълтите очи на Зейдист смениха цвета си и почерняха.
- Да го направим...
- Почакайте, почакайте. - Абалон вдигна ръце. - Нека първо да говоря с него.
Рот поклати глава.
- Не и сам. Прекалено си ценен за мен. Кажи на Парадайз да остане тук още една нощ, докато разчистим хоризонта.
Ето как десетина минути по-късно Абалон се дематериализира у дома, заедно с двама воини от личните охранители на краля. Прие физическите си очертания пред тежката врата на къщата и погледна към светещите прозорци, чудейки се къде ли беше Троу, какво ли правеше... какво ли откриваше. От персонала бе научил, че първата нощ бе спал двайсет и четири часа, ала това едва ли щеше да се повтори скоро. Ето защо, преди да излезе, се бе погрижил да заключи цял куп врати, а наоколо бе пълно с бдителни догени.
Абалон изпъна рамене и погледна към братята, които стояха от двете му страни.
- Бих искал аз да бъда този, който разговаря с него.
Фюри кимна.
- Това е твоят дом. Ти трябва да кажеш на госта си, че вече не е желан в него.
Абалон отключи входната врата, ала докато прекрачваше прага, не го заля обичайното облекчение, не му олекна, когато обичният му иконом се появи от салона, за да вземе палтото му.
- Господарю - каза догенът с нисък поклон. - Мога ли да сервирам Последното хранене и на вашите гости?
- Те няма да останат. Бих искал да узная къде е Троу?
- В спалнята си. Проверявах неведнъж - вратата е затворена и той не е слизал дори за да се нахрани. Единствения път, когато почуках, рано вечерта, отвърна, че си почива.
Без да се поколебае, Абалон пое по стълбите с ключа в ръка. Когато стигна на горния етаж, продължи направо, подминавайки няколко врати, докато не стигна до една от най-хубавите спални за гости.
Беше му се сторило незаслужена чест да настани Троу в най-добрата стая, дори и гостът му да нямаше представа за това.
- Троу - повика Абалон рязко. - Може ли да разменим няколко думи?
Когато не получи отговор, почука...
Вратата се отвори от само себе си, разкривайки слабо осветената вътрешност на стаята. Абалон тъкмо се канеше да надникне вътре, когато една тежка длан върху рамото му го задържа.
- Нека брат ми влезе пръв - меко каза Фюри. - Не знаеш какво ще откриеш.
Зи пристъпи напред с пистолет до бедрото.
- Чисто е - разнесе се гласът му, миг след като тежките му стъпки обиколиха стаята.
Абалон се втурна вътре. Действително, помещението беше празно, дори леглото беше оправено. Нямаше никакъв признак, че някой е бил тук.
С изключение на открехнатия прозорец насреща.
Да, едно от крилата на защитения със стоманена мрежа прозорец беше отворено съвсем леко.
- Той не беше пленник тук. - Абалон отиде да го затвори. -Защо му е било да бяга?
- По-важният въпрос е - обади се Фюри - как бихме могли да сме сигурни, че наистина си е отишъл. Къщата е голяма. Пълна със скривалища...
- Навярно това би обяснило всичко. - Зи се приближи до бюрото в ъгъла и вдигна запечатан плик. - Отгоре е написано твоето име.
Братът го донесе и го подаде на Абалон.
С разтреперани ръце Абалон отвори плика и извади сгънатия два пъти лист. Хартията беше от неговата, с рисунка на къщата в горната част.
Скъпи Абалон, син на Абалон,
Прости ми, задето не изразих благодарността си към теб лично. Истински оценявам щедрото ти гостоприемство. Тъй като си давам сметка за трудното положение, в което несъмнено те поставя моето присъствие, ще потърся убежище у другиго.
С нетърпение очаквам пътищата ни отново да се пресекат, братовчеде мой.
Дотогава, благодаря ти още веднъж, задето отвори вратите на дома си за мен, и си оставам
Твой кръвен роднина, Троу
- Какво пише? - попита Фюри.
Докато автоматичните капаци започнаха да се затварят за през деня, Абалон му подаде писмото.
- Нищо съществено. Съгласен съм. Трябва да претърся къщата, но се боя, че това ще отнеме твърде дълго, за да можете да се върнете безопасно в имението си.
- Значи, ще прекараме деня при теб - отвърна Фюри, докато очите му пробягваха по писмото. - Докато не се уверим, че ти и персоналът ти сте добре, няма да мръднем от тук.
Абалон изпусна дъха си.
- Благословен съм с присъствието ви.
Зи се засмя отсечено.
- Да не мислиш, че искаме да се върнем и да съобщим на Рот, че са ти прерязали гърлото, защото не сме си свършили работата? Определено не е докладът, който бих искал да отнеса на краля.