Сенките
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #13
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Сенките». Краткое содержание книги:
Оправяйки някой друг.
Браво на него, помисли си Рейдж. Крайно време бе да разпусне малко.
- Е - провлачи Ви, докато си палеше ръчно свита цигара. -Как мина нощта ти?
Очевидно и той бе усетил миризмата.
- Добре - отвърна Ай Ем.
- Мм-хм. - Ви изпусна струйка дим. - Прави ли нещо интересно?
- Не. А вие?
- Нищо - отговори Рейдж, докато тримата се отправяха към вестибюла. - Все същото.
Всъщност нощта с Асейл си беше направо вбесяваща, а на всичкото отгоре през цялото време бе чакал новини от Мери за жената, която бяха закарали в клиниката на Хавърс в кома. Нищо. Не беше чул нищичко. Дали беше жива? Мъртва?
По дяволите, беше я срещнал само веднъж - през ужасяващата нощ, в която бяха спасили нея и малкото й от мъжа, който ги малтретираше. Ала ситуацията измъчваше неговата Мери, тежеше й, а това означаваше, че тежи и на него.
Освен това от две нощи не се бе прибирал вкъщи. И започваше да става отчаян.
Мобилните телефони не бяха заместител на физическия контакт. Не и онзи, който се нуждаеше да получи от нея.
Влязоха във вестибюла и Рейдж завря лице в камерата. Миг по-късно вратата се отключи и те пристъпиха във фоайето. Последното хранене тъкмо започваше, догените бяха заети да носят храна в трапезарията, малка групичка се бе събрала на прага, а по стълбите слизаха още членове на домакинството.
Ай Ем изглеждаше така, сякаш се кани да избяга, очите му бяха приковани в червения килим, с който беше застлано стълбището, отвеждащо на втория етаж, сякаш в мислите си вече бе взел половината разстояние, което го делеше от спалнята му. Далеч от погледите.
Несъмнено - насочил се право към душа.
Въпреки че току-що си бе погледнал телефона, който беше сложен на вибрация, Рейдж отново го извади и провери дали не бе пропуснал нещо...
Ласитър се показа от билярдната, черно-русата му коса беше сплетена на дебела плитка, която падаше върху гърдите му. В едната си ръка държеше кутия шоколадово мляко и пакетче дъвчащи бонбони в другата, а по себе си имаше толкова злато, че тялото му можеше да се измерва в карати.
- Някой гледа ли „Истински съпрузи от Ню Джърси“?
Събралите се наоколо се обърнаха и го зяпнаха.
- Как така все още си гост в тази къща? - попита някой. - Не си ли си тръгнал още?
- Ще му повикам такси - измърмори друг. - Или просто ще го пратим с въздушна поща от планината.
- Аз имам гранатомет - подхвърли Бъч. - Ще иска малко работа, но мисля, че ще успеем да го натъпчем вътре и да го изстреляме.
- О, никъде няма да ходя. - Ласитър се усмихна. - Така де, да не мислите, че ще се откажа от всичката тази безплатна храна и кабелна телевизия... я, чакайте малко. - Проблясващите му странни очи се приковаха в Ай Ем, а после изкрещя: - Мили боже, правил си секс!
В последвалата вцепенена тишина Рейдж се плесна по главата:
- Ангеле, тактомерът ти е по-развален и от моя.
57
- КАКВО ТЕ ТРЕВОЖИ, СЪВЕТНИКО?
Абалон се поклони, когато кралят се обърна към него.
- Благодаря ви, господарю. - Пристъпи в стаята за аудиенции и затвори вратата зад себе си. - Много ви благодаря.
- Трябва да е нещо сериозно, щом затвори вратата - измърмори Рот.
- Господарю... - Абалон се прокашля. - Винаги се опитвам да ви служа. Във всичко.
- Знам това. Е, какво има?
Не за първи път на Абалон му се прииска да можеше да види
очите му. От друга страна, навярно беше по-добре, че очилата криеха толкова много - в крайна сметка, предпочиташе да запази контрол над вътрешностите си.
Даваше си сметка за присъствието на Рейдж и Зейдист, както и за това, че времето тече. Имаха не повече от петдесет минути, преди да се наложи да върнат Рот в имението. Ала това не можеше да чака.
- Господарю, оценявам милостта ви да оставите Парадайз да живее тук. То е много щедро от ваша страна...
- Но искаш тя да се прибере у дома и не ти е приятно, че Троу е там.
Абалон затвори очи.
- Да, господарю. Тя е... раздялата се оказва по-трудна, отколкото очаквах. И моля ви, повярвайте ми, не е, понеже смятам, че тук не е на сигурно място. Навярно е в по-голяма безопасност...
- Поставих те в адски гадна ситуация, нали? - прекъсна го Рот. - Не е честно да очаквам от теб да се правиш на бавачка на задник като него за сметка на личния ти живот. Приеми извиненията ми.
Абалон примига. От всички начини, по които бе очаквал, че може да се развие този разговор, и през ум не му беше минало, че Рот може да му поднесе извиненията си.
- Господарю, моля ви, аз съм този, който се провали пред вас...
- Искаш да ти помогнем да го изкараш от там?
- Рейдж веднага ще се пише доброволец за тази работа -обади се Фюри.