Град на стълби [City of Stairs - bg]

Шара стои в средата на двора, брои хапчета и се опитва да прецени правилната доза. „Ще полудея ли? Ще се намърда ли Колкан в мозъка ми да ме унищожи? Или просто ще се гътна мъртва и ще оставя хората си на произвола на съдбата? Или просто ще ми се разхлопа сърцето, както когато прекаля с чая…“

— А сега нека ви припомня сегашното ни затруднение! — казва Малагеш. — Шансът определено не е на наша страна, знам! Каузата ни изглежда загубена! Но ние сме обучени войници! И имаме на своя страна правнучката на каджа, която само преди месец отърва града от разбеснялото се изчадие на Колкан! Мечтали сте си да изживеете отминала слава, изгубени мигове от историята? Толкова ли са ниски стандартите ви? Днес вие ще творите история! Вие ще сте героите, за чийто подвиг хората ще пеят и след сто години! Вие сте легенда! И ще се увенчаете с победа!

За пълна изненада на Шара войниците надават кръвожаден вик и започват да скандират: „Комейд! Комейд! Комейд!“

Шара поаленява като червено цвекло и мърмори под нос: „Леле-мале“.

— А сега заемете позиции при укрепленията — казва Малагеш — и се целете право в тъпите очи на онези неща, чувате ли? Може да са бронирани, но не са съвършени!

Войниците надават победоносен вик и се втурват към укрепленията зад зидовете на посолството. Малагеш се приближава към Шара.

— Как се справих?

— Отлично — казва Шара. — Трябва с това да си изкарваш хляба.

— Много смешно — казва Малагеш и надзърта през решетката на портата. — Онези чудовища знаят, че сме тук. Като гледам, отделят по десетина за разрушаването на всяка сграда, на нас може да отделят и повече. Ти готова ли си?