![Град на стълби [City of Stairs - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/1/0/2/grad-na-stlbi-city-of-stairs-bg-download.jpg)
Град на стълби [City of Stairs - bg]
- Автор: Беннетт Роберт Джексон
- Серия: Божествени градове #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-607-3
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Град на стълби [City of Stairs - bg]». Краткое содержание книги:
В този изтерзан град се появява Шара Тивани. Официално тя е дребен дипломат в посолството на Сейпур, бивша колония на Континента и негов настоящ господар. Неофициално тя е сред най-добрите шпиони на своята страна, дошла в Баликов да залови един убиец…
Представя си воините като метална стена пред себе си.
Воините затрептяват със златна светлина като мед. После…
Сякаш гигантска колона от нажежен вятър преминава през тях; воините пламват в горещо червено, размазват се пред погледа ѝ…
… и внезапно на улицата се появява гигантско ято цвърчащи скорци. Издигат се вкупом през каньона от сгради към небето, тъмен гръмотевичен облак, от който валят кафяви и черни перца.
От бронираните воини е останало плискащо се езерце разтопен метал. Само долната част на краката им е запазила формата си — прасците им стърчат от жълто-червените вълнички като девет чифта зарязани метални ботуши.
Шара поглежда към ръцете си. Върху дланите ѝ, с големи букви, пише: „НЕ МОГА ДА ПОВЯРВАМ, МАМКА МУ!“
— Не мога да повярвам, мамка му! — вика Малагеш. Войниците крещят победоносно и невярващо, удрят с арбалетите си по зида на посолството.
Още трима бронирани тичат по улицата към тях. Оръдията за многократна стрелба се насочват към тях и откриват огън. Воините потрепват, сякаш им е студено, но не спират.
„Чудесата са като формуляри — мисли си трескаво Шара. — Готови и попълнени формуляри за доставка на нещо. Внасяш ги и получаваш исканото! Но не е задължително да го правиш по този начин! Можеш да ги попълваш в движение, стига да си наясно с правилата!“
— Какво крещи тя? — пита Малагеш.
— Нещо за попълване на формуляри… — отговаря смутено един от войниците.
Шара посочва най-левия брониран воин. „Ти си човек, който носи броня — внушава му тя, — но бронята ти е направена от обикновени лъжици!“
Бронираният се стапя като пясъчен замък, пометен от вълна, срива се в облак от хиляди разпиляващи се метални лъжици, които дрънчат по паважа. Ново ято скорци се издига към потъмняващото небе.
Шара избухва в смях и ръкопляска като дете на цирково представление.
— Какво, по дяволите?! — казва Малагеш.
Шара посочва другите двама и крещи: „Лъжици! Лъжици!“, и те се разпиляват на лъжици като първия. Още скорци излитат, сякаш някой е съборил гнездата им.
— Лесно е! — крещи Шара. — Сетиш ли се как става, после е лесно! Просто никога не съм мислила за това по правилния начин! Има толкова много мускули, които да използваш, просто не знаем за тях!
После небето потрепва — сякаш е от хартия и някой отзад, някой много голям, току-що го е докоснал.
Във въздуха се появява пулсация, която, изглежда, усеща единствено Шара.
Чува гласа на Колкан да прошепва тихо в ухото ѝ: „Олвос? Ти ли си това?“
Усмивката на Шара замръзва.
— О — казва тя. — Леле!
— Какво? — пита Малагеш.
Гласът в главата на Шара казва: „Олвос? Какво правиш? Защо не ни помогна?“
— Какво става? — пита нетърпеливо Малагеш.
— Той знае, че съм тук — казва Шара. — Колкан знае, че съм тук.
— Може просто да имаш халюцинации… — казва Малагеш.
Гласът казва: „Олвос? Сестро-съпруго? Защо се криеш от мен, от нас?“
— Не са халюцинации — казва Шара. — Едва ли мога да си изхалюцинирам нещо толкова шантаво.
— И какво ще правиш?
Шара разтърква брадичката си.
— Ще трябва да си изградя свои собствени укрепления срещу тази конкретна атака.
Обръща се с лице към града. „Но защо ме мисли за Олвос?“
Усеща как нещо като ръка се пресяга към мозъка ѝ да улови тази мисъл. „Олвос? — казва гласът. — Ти ли си наистина? И ти ли си наранена като нас?“
Трябва да изчисти ума си. Трябва да изчисти ума си.
Заема се с физическата реалност наоколо — бронираните воини са създания с чисто физически характеристики, затова тя променя улицата по протежение на посолството (сейпурските войници зяпат сащисано, докато павета и асфалт изчезват) и я пълни с ледена вода: „Вода толкова студена, че да натроши метал…“
Плътна панделка от мъгла се е опнала пред посолството. Двама бронирани се появяват изпод развалините на дюкян и тръгват към тях; оръдията за многократна стрелба дават кратък откос, после воините навлизат в реката от завихрена вледеняваща мъгла; чува се характерното съскане на бързо свиващ се метал и воините се покриват със скреж от глава до пети. При следващия откос на оръдията броните им се пръскат като стъкло и стотици кафяви скорци литват към небето.
Гласът… или гласовете са два?… в главата ѝ пита: „Защо се биеш с нас? Нещо лошо ли си направила?“
„Трябва да издигна бариери — мисли си Шара. — Трябва да го държа навън…“
Информацията, осъзнава Шара, може да бъде получавана по толкова много различни канали и толкова малко канали могат да общуват помежду си — точно както антената не може да получи телеграма, както радиопредавателят не може да прочете и най-простичкия документ, макар всичко да е в крайна сметка просто информация. Човешкият мозък има ограничен брой канали — много малко антени и много малко предаватели… Ала мозъкът на Шара, дава си сметка тя, внезапно се е сдобил с неограничен брой антени и предаватели и цялата информация, която доскоро ѝ е изглеждала скрита, сега се влива право в него.