Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Лейди Полунощ [bg]
Лейди Полунощ [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Лейди Полунощ [bg]

Электронная книга - «Лейди Полунощ [bg]». Краткое содержание книги:

В един таен свят, където воини, в чиито вени тече ангелска кръв, са се заклели да пазят света от демони, „парабатай“ е свещена дума. Парабатаят е твой партньор в битка. Парабатаят е най-добрият ти приятел. Парабатаите са всичко един за друг… но никога, абсолютно никога не бива да се влюбват един в друг. Изминали са пет години от събитията в „Град на небесен огън“, довели ловците на сенки до ръба на унищожението. Ема Карстерс вече не е малко дете, а млада жена, твърдо решена да открие убиеца на родителите си и да отмъсти за смъртта им. Ема е ловец на сенки, една от поколенията нефилими, чийто дълг е да бранят света от демони. Заедно със своя парабатай Джулиън Блекторн тя патрулира из улиците на един таен Лос Анджелис. Когато започват да се появяват трупове на хора и долноземци, убити по същия начин, по който преди години загиват и нейните родители, вниманието на Ема е привлечено – това е нейният шанс да се впусне в разследване. Докато разкрива истината за настоящето, тя започва да научава и тайни от миналото: какво е крил Джулиън от нея през всички тези години, защо законът на ловците на сенки не разрешава на парабатаите да се влюбват един в друг... В същото време Ема е на път да се влюби в единствения човек на света, в когото е категорично забранено. Магията и приключенията в книгите за ловците на сенки заплениха въображението на милиони читатели по целия свят. Потопете се в тази ускоряваща пулса и разкъсваща сърцето книга, която със сигурност ще се хареса както на новите читатели, така и на най-верните фенове на Касандра Клеър
1 ... 158 159 160 161 162 163 164 165 166 ... 256
Перейти на страницу:

Тя се смееше и повтаряше името му, навярно му казваше, че трябва да се приберат вътре. Джейс я целуна по шията и тя простена, а после Ема чу Джейс да казва:

- Помниш ли имението на Уейланд? Онзи път навън?

-Да. - Гласът на Клеъри беше нисък и гърлен.

- Не мислех, че бих могъл да те имам. - Джейс се бе надигнал на лакти над нея и проследяваше линията на бузата ù с пръст. - Сякаш бях в Ада. Бих направил всичко за теб. И досега е така.

Клеъри сложи ръка върху гърдите му, точно над сърцето, и каза:

- Обичам те.

Той издаде един съвсем не-Джейсов звук и Ема се отдръпна от портата и затича обратно към къщата на семейство Блекторн.

Стигна до прозореца и се покатери задъхана в стаята си. Ярки лунни лъчи струяха през прозореца. Ема свали пантофите си и приседна на леглото. Сърцето ù се блъскаше в гърдите.

Начинът, по който Джейс гледаше Клеъри, начинът, по който тя бе докоснала лицето му. Дали един ден някой щеше да я гледа по същия начин? Струваше ù се невъзможно. Не можеше да си представи да обича когото и да било толкова силно.

Когото и да било, освен Джулс.

Ала то беше различно. Нали? Не можеше да си представи Джулиън върху себе си, да я целува по този начин. Те бяха различни, бяха нещо друго, нали?

Изтегна се върху леглото и отправи поглед към вратата. Част от нея очакваше Джулс да се появи, да дойде в стаята ù, защото беше нещастна, както правеше често, сякаш го усещаше, без тя да му казва. Но защо би предположил, че е нещастна? Днес се бе състояла парабатайската им церемония; би трябвало да бъде един от най-щастливите дни в живота ù, с изключение може би на сватбения ù ден. Вместо това ù се струваше, че гори, чувстваше се особено, обзета от странно желание да заплаче.

„Джулс", помисли си, ала вратата не се отвори и той не дойде. Вместо това Ема прегърна възглавницата си и не мигна до сутринта.

25

Какво бедствие! (Исп.) - Б. пр.

18. Сред нощния прилив

След мрака лумна светлина. Сияйно бяла и сребърна -звездна светлина, огряла вода и пясък. А тя летеше. Носеше се над повърхността на водата, вече плитка... виждаше пясъка на плажа под себе си и езерце от огън там, където се отразяваше луната.

В гърдите си усещаше болка. Завъртя се, за да я прогони, и разбра, че всъщност не лети; носеха я. Беше притисната до корави гърди, а две силни ръце се обвиваха около нея. Зърна блясъка на синьо-зелени очи.

Джулиън. Джулиън я носеше. Мокри, тъмни къдрици увенчаваха главата му.

Опита да си поеме дъх, за да проговори, и се задави. Спазми разтърсиха гърдите й, устата й се напълни с вода, горчива и солена като кръв. Видя как лицето на Джулс се разкриви от ужас и той се затича към брега, докато не рухна на колене, пускайки я върху пясъка. Тя все още кашляше, давеше се, вдигнала уплашени очи към него. Върху лицето му видя отразен собствения си страх; искаше да му каже, че всичко ще се оправи, всичко ще бъде наред, но водата в гърлото й пречеше да говори.

Джулиън извади стили от колана си и връхчето му опари кожата й. Тя отметна глава назад, докато руната се оформяше. Видя луната над тях, обгръщаща главата на Джулиън с ореол. Искаше да му каже, че има ореол. Може би щеше да му се стори забавно. Само че думите се давеха в гърдите й. Тя се давеше. Умираше на сушата.

Руната беше довършена. Джулиън прибра стилито си и гъдите на Ема хлътнаха. Тя извика и водата изригна от дробовете й. Сгърчи се, разтърсвана от дълбока кашлица. Болеше я, докато тялото й изхвърляше морската вода, сякаш обръщаха вътрешностите й наопаки. Усети ръката на Джулиън върху гърба си, пръстите му бяха между лопатките й и я подкрепяха.

Най-сетне кашлицата отслабна. Тя се претъркули по гръб и вдигна очи към Джулиън и небето зад него. Виждаше милион звезди, а около главата му все още имаше ореол, ала този път в това нямаше нищо смешно. Целият трепереше, черната му риза и дънките бяха залепнали за тялото му, лицето му бе по-бяло от луната.

- Ема? - прошепна той.

- Джулс. - Гласът й бе немощен и пресипнал в собствените й уши. - Аз... аз съм добре.

- Какво стана, по дяволите? Какво правеше във водата?

- Отидох при средоточието - прошепна тя. - Имаше някаква магия... тя ме засмука в океана...

- Отишла си в средоточието сама? - Гласът му се извиси. -Как можа да постъпиш толкова глупаво?

1 ... 158 159 160 161 162 163 164 165 166 ... 256
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)