Зовът на костите [bg]

- Редното е да я държите под ключ - предупреди я Монтес, преди да излезе.

- Тъкмо се готвех да я прибера, когато дойдохте.

- Сигурно... - отвърна Монтес.

Когато излязоха от къщата, валеше още по-силно.

- Какво ще кажете? - попита Йонан, когато стигнаха до оградата.

- Ще кажа, че ако тоя тип не се захване с нещо друго и дойде пак да търси жена си, тя ще го гръмне, без да й мигне окото, но... един мръсник по-малко.

И Йонан мислеше същото. Беше видял промяната в поведението, в облеклото й. Завесите в хола бяха все така дръпнати от край до край, за да се вижда кой приближава, беше пренаредила леко мебелите, бе поставила подръка до прозореца кафеник, бисквити и оръжие; най-вероятно спеше на дивана, за да наблюдава. Бе сменила развлечения анцуг с рокля, показваше без притеснение късата си коса, разкрасена с лъскавата лента, беше закрила следите от куршума със снимка на цветя и бе лакирала ноктите си. Беше истински снайперист.

Ечайде поклати невярващо глава, стиснал чадъра, който при този порой ставаше почти излишен. Дъждът бе наквасил плата и водата се стичаше по дръжката до китката му и пръскаше лицата им. Двамата крачеха към центъра по наводнените улици. Каналите не успяваха да поемат водата и се наблюдаваше любопитното явление на обратния дъжд, който пада устремно върху гладка повърхност и плисва нагоре. В резултат на това валеше откъм земята и нямаше чадър на света, който да те опази сух.

Минавайки по улица „Педро Ашулар“, двамата приближиха като привлечени от магнит до парапета край завоя на реката. Водата стигаше почти до ръба на паважа.

- Прогнозите излязоха верни, ако продължи да вали така, след половин час ще прелее.

- Нищо ли не може да се направи?

- Трябва да сме в готовност - каза Йонан не особено убедено.

- Цялото село ли ще залее?

- Не. Например до района, където живее лелята на испекторката, никога не стига, само тук; всъщност завоят на реката е причина за наводненията и язовир ,Чокото“ не помага.

- Но все пак върши работа или не?

- Вече не. Построен е, като повечето, заради електроенергията, едно от първите здания в другия край на улица „Хайме Урутия“ срещу покритата колонада е мелницата на Елисондо, възстановена през Х1Х век и превърната в електроцентрала в средата на ХХ. Ако се загледате, ще видите, че на отсрещния бряг има нещо като лифт за рибата; имаше предложение язовирът да бъде разрушен, та реката да тече безпрепятствено надолу, но жителите не дават и да се издума.