Ханибал - врагът на Рим
- Автор: Кейн Бен
- Серия: Ханибал #1
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546559074
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Ханибал - врагът на Рим». Краткое содержание книги:
Малх преглътна разочарованието си.
— Те са напълно подходящи за подобна задача, генерале. И съм сигурен, че ще се зарадват, че са избрани за нея.
— Така си и мислех. — Ханибал замълча за момент. — И тъй, на въпроса ми. Какво ще кажеш за другия си син?
Малх примигна изненадано.
— Ханон ли?
— Готов ли е вече за битка?
— Започна обучението си веднага щом дойде, генерале. Не е като да е тренирал в Картаген, но се представя добре. — Малх се поколеба. — Бих казал, че е готов да стане офицер.
— Добре, добре. Би ли могъл да поведе фаланга?
Малх се опули.
— Сериозно ли говориш, генерале?
— Винаги говоря сериозно, Малх. Пресичането на планините остави много части без офицери, които да ги командват.
— Разбира се, генерале, разбира се. — Малх се помъчи да се овладее. — Преди Ханон да се изгуби в морето, щях да имам сериозни резерви.
— Защо? — Ханибал го изгледа хищно като сокол.
— Падаше си малко безделник, генерале. Интересуваше се само от риболов и момичета.
— В това няма нищо престъпно — засмя се Ханибал. — Освен това тогава не е ли бил прекалено млад, за да служи в армията?
— Да, генерале — призна Малх. — И ако трябва да съм честен, беше отличник в уроците по военна тактика. Освен това беше много добър в лова.
— Добри качества. Е, мнението ти промени ли се, откакто се върна?
— Да, генерале — уверено отвърна Малх. — Променил се е. Нещата, през които е трябвало да премине и преживее, биха пречупили много момчета, но не и Ханон. Той вече е мъж.
— Сигурен ли си?
Малх посрещна твърдо погледа на военачалника.
— Да, генерале.
— Отлично. Искам ти и тримата ти синове да се явите отново тук след час. Това е всичко. — Ханибал отново се обърна към Махарбал.
— Да, генерале. — Усмихнат от радостна възбуда, Малх отдаде чест и излезе.
На лицето на Ханон се изписа объркване.
— За какво му е младши офицер като мен?
— Не знам — отвърна Малх.
Стомахът на Ханон се сви на топка.
— Сафон и Бостар също ли ще дойдат?
— Да.
Това не вдъхна на Ханон особен кураж. Да не би да беше сгафил нещо?
— Да си там след половин час — каза Малх.
— Да, татко.
Угрижен, Ханон почна да лъска новия си шлем и нагръдника. Не спря, докато ръцете му не пламнаха. После натърка кожените си сандали с мас, докато не заблестяха. След като приключи, забързано отиде в палатката на баща си, където имаше голямо бронзово огледало. За негово облекчение Малх не беше там. Младежът изгледа намръщено отражението си.
— Ще трябва да свърши работа — промърмори на себе си.
Докато вървеше към щаба на Ханибал, беше благодарен, че бързащите насам-натам войници не го поглеждат. Едва когато се озова пред скутариите, застанали на стража пред голямата шатра, се превърна в център на вниманието.
— Кажи си името, чина и по каква работа идваш! — нареди командирът на стражата.
— Ханон, младши офицер на либийска фаланга. Идвам да се видя с генерала. — Примигна; почти очакваше да му кажат да се разкара.
Вместо това офицерът кимна.
— Очакват те. Последвай ме.
Въведе го в голямо оскъдно обзаведено помещение. Като се изключеше писалището и няколко стола с високи облегалки, в него имаше само стойка за оръжия. Ханибал беше там, заобиколен от командирите си. Баща му и братята му бяха сред тях.
— Генерале! Ханон, младши офицер от либийските копиеносци! — извика офицерът.
Ханон се изчерви.
Ханибал се обърна и се усмихна.
— Добре дошъл.
— Благодаря, генерале.
— Нали всички сте чували за блудния син на Малх? — попита Ханибал. — Е, ето го и него.
Смущението на Ханон се засили още повече, когато старшите офицери го погледнаха. Видя, че Бостар се е ухилил. Дори на лицето на баща му имаше някакво подобие на усмивка. Сафон пък изглеждаше така, сякаш е лапнал оса. Ханон изпита раздразнение. „Защо се държи така?“
Ханибал изгледа братята един по един.
— Сигурно се чудите защо ви викам?
— Да, генерале — отвърнаха те.
— След малко ще стигнем дотам. — Ханибал погледна Ханон. — Несъмнено си чул, че понесохме тежки жертви при прекосяването на Алпите.
— Разбира се, генерале.
— Оттогава страдаме от недостиг не само на войници, но и на офицери.
— Да, генерале — отвърна Ханон. Накъде биеше Ханибал?
Генералът се усмихна на объркването му.
— Назначавам те за командир на фаланга.
— Генерале? — смути се Ханон.