Ханибал - врагът на Рим
- Автор: Кейн Бен
- Серия: Ханибал #1
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546559074
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Ханибал - врагът на Рим». Краткое содержание книги:
— Не исках да ви плаша — извини се той.
Аврелия се опита да успокои бясно туптящото си сърце и попита остро:
— Какво правиш тук?
Той вдигна лъка, който държеше. На тетивата вече имаше сложена стрела.
— Излязох на лов за елени. А вие?
Устата на Аврелия изведнъж пресъхна.
— Тръгнали сме за гъби.
— Аха — отвърна той. — На ваше място не бих се отдалечавал много от вилата.
— Защо? — попита Аврелия, като отчаяно се опитваше да звучи самоуверено.
— Кой знае какво може да се навърта наоколо. Разбойници. Мечка. Избягал роб.
— Малко е вероятно — твърдо заяви Аврелия.
— Може би. Но все пак си невъоръжена. Мога да дойда с вас — предложи сицилианецът.
— Не! — Аврелия моментално съжали за рязката си реакция.
— Благодаря, но ще се оправим.
— Ако си сигурна — каза той и отстъпи назад.
— Сигурна съм. — Аврелия кимна на Елира и мина покрай него.
— Не е ли малко късно за гъби?
Аврелия се поколеба.
— Още могат да се намерят, ако знаеш къде да търсиш.
Агесандър кимна многозначително.
— Не се съмнявам.
Аврелия беше цялата настръхнала, докато той се отдалечаваше.
— Той знае ли? — прошепна Елира.
— Как би могъл? — изсъска в отговор Аврелия.
Но имаше чувството, че знае.
Минаха много дни и стана очевидно, че няма да има сражение. Както беше казал Фабриций, никой военачалник не би избрал да се бие, освен ако не може да избере времето и мястото. Отказът на Публий да отстъпи високия терен и нежеланието на Ханибал да атакува вражеската позиция доведоха до безизходица. Картагенците бродеха на воля из равнината западно от Требия, а римляните се придържаха в близост до лагера си. Конницата на Ханибал сега беше много по-многочислена от римската. Патрулите бяха толкова рисковани, че рядко се изпращаха. Въпреки това на Квинт му беше трудно да приеме принудителното бездействие. Все още страдаше от кошмари заради случилото се с Лициний. Надяваше се, че в битка ще успее да се освободи от смущаващите образи.
— Полудявам — каза той на баща си една вечер. — Колко още ще трябва да чакаме?
— Няма да предприемаме нищо, докато не пристигне Лонг — търпеливо повтори Фабриций. — Ако днес излезем долу на равното и предложим битка, онези псета ще ни разкъсат на парчета. Дори без разликата в конницата Ханибал има по-многобройна войска от нас. Знаеш го.
— Да — с неохота призна Квинт.
Фабриций се облегна в стола си, доволен, че са го разбрали.
Квинт се загледа мрачно в мангала. Какво ли правеше Ханон точно сега? Все още не му изглеждаше реално, че вече са врагове. Помисли си и за Аврелия. Кога ли щеше писмото му да стигне до нея? Ако Фортуна се усмихнеше на двамата, може би щеше да получи отговор през следващите няколко месеца. Много време за чакане. Поне служеше редом с баща си. За жалост сестра му нямаше такъв късмет. Сърцето на Квинт копнееше за нея.
— Тук сте били значи! — наруши тишината познат гръмък глас.
Фабриций се престори на приятно изненадан.
— Здравей, Флак. Къде другаде да сме?
Квинт скочи и отдаде чест. Какво искаше пък този? След разгрома при Тицин почти не бяха виждали бъдещия съпруг на Аврелия. И тримата знаеха, че причината за това е поведението на Флак по време на катастрофата. Трудно беше да се разсее подозрението, след като веднъж е пуснало корен. Квинт не можеше да се отърси от него. Като че ли същото се отнасяше и за баща му.
— И правилно. Кой може да е навън по това време, освен стражите и побърканите? — Флак се засмя на собствената си шега и извади малка амфора.
— Колко мило — каза Фабриций, докато приемаше дара. — Ще опиташ ли?
— Само ако ти опиташ — престорено скромно отвърна Флак.
Фабриций отвори амфората със заучено движение на китката.
— Квинт?
— Да, благодаря, татко. — Той бързо донесе три гледжосани чаши.
Стояха с пълни чаши и се споглеждаха, като се чудеха кой ще вдигне наздравицата. Накрая Фабриций заговори.
— За бързото пристигане на Семпроний Лонг и армията му.
— И за бързата победа над картагенците след това — добави Флак.
Квинт си помисли за Лициний.
— И да отмъстим за загиналите си другари.
Фабриций кимна и вдигна чашата си по-високо.
Лицето на Флак грейна.
— Думи на истински бойци! Точно това исках да чуя. — Той намигна заговорнически. — Говорих с Публий.
Фабриций го погледна със съмнение.
— За какво?
— Да изпрати патрул.
— Моля? — подозрително попита Фабриций.
— Вече повече от седмица никой не е бил от другата страна на реката.