Планът на нашествениците
- Автор: Хаббард Рон Лафайет
- Серия: Мисия Земя #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Планът на нашествениците». Краткое содержание книги:
Занко стана още по-дружелюбен. Подхвърлих двата списъка върху бюрото му.
— Можете ли да ги изпълните изцяло?
— Обикновено — съобщи ми той величествено — тези въпроси се уреждат чрез нашия отдел за продажби, обаче…
— Секретният характер на проекта и обемът на поръчката…
— Ясно. — Но той се понамръщи. — Поръчките по двата списъка не биха надвишили една трета от милиона по предварителна оценка.
— И затова бих искал да изключите пулта си.
Усмихна се и докосна един-единствен клавиш. Всички светлинки по бюрото му изчезнаха.
— Всъщност ще се наложи да удвоим сметката. Половината от сумата ще преведете незабелязано на Ломбар Хист, Главен директор на апарата.
— Аха — отрони той. Но ми изглеждаше малко обезпокоен. — Все пак така стават само две трети от милиона.
Бях забелязал тлъст каталог на бюрото. Получих любезното съгласие на Колтар да го използвам. Извадих писалка и започнах да го прелиствам, като отбелязвах всяко интересно за мен нещо и изписвах количествата на поръчките — електрически скалпели, контейнери за мигновено загряване, седем разновидности инжекционни апликатори за обезболяващи разтвори, предпазни престилки… и така нататък.
Той търпеливо изчакваше.
Въображението ми се изтощи. Взех основния списък и учетворих поръчката за полезните неща, които бързо свършват — разни химикали и енергийни пакети. Вече стигаха за закърпването на една-две армии.
С интерес установих, че той през цялото време пресмяташе с малък джобен компютър. Или зрението му беше превъзходно, или знаеше точно кои стоки на кои страници от каталога са описани.
— Но и така без удвояването имаме само четиристотин и шестдесет хиляди — оплака се той.
— Ами добре, ще ви кажа какво ще направим. Предполагам, че имате някои по-екзотични изделия, които не рекламирате. Прибавете и тях към поръчката. И надуйте истинската сума до четиристотин и деветдесет хиляди кредита.
— А защо да не бъде половин милион? — попита той.
— Защото ще понагласите цената на някои от стоките ви и така ще направите всичко половин милион, но ще ми дадете десет хиляди в налични.
О, за него не било проблем. Поиска позволение отново да включи бюрото си и след секунди в кабинета му се тълпяха по-младши началници, счетоводители, отговорници по складовите наличности, отговорници по транспорта и хора, които просто им носеха принадлежностите, докато те изписваха безбройни накладни, фактури и инструкции. Прекрасно въплъщение на върхова деловитост.
Аз си придадох величествено изражение и пуфтях с прекомерно дългата димна пръчица. Скоро всички се изнесоха и оставиха купища хартии на бюрото. Колтар очакваше да извадя картата си и да се заема с подпечатването им. Вместо това отворих още едно спрейче под носа си.
— Още нещо остава — казах му. — Вземете някой малък лист — ей онази синя бланка ще свърши работа — и напишете: „До офицер Грис. Смятам вашето искане за персонална комисионна за възмутително и отказвам да го изпълня. Ние се занимаваме с честен и законен бизнес.“ И се подпишете.
Той ме послуша и ми подаде изписаното листче.
— А сега — подсетих го — десетте хиляди!
Някой от чиновниците вече ги беше донесъл. Във фабрична опаковка, която не биеше на очи. Подаде ми ги. Не проявих дребнавост да ги преброя. Ние, магнатите на бизнеса, трябва да си имаме доверие.
Започнах да подпечатвам. Всеки път, щом картата ми допреше хартията, усмивката му сякаш се разширяваше с половин инч. Когато приключих, главата ми като че се разцепи на две. Стори ми се прекалено доволен. Смяташе да пробута некачествени изделия или химикали.
— Като Главен инспектор на проекта — му казах — съм длъжен да ви предупредя, че ще направя рекламации за всеки недостиг, за негодни химикали или грешки в опаковането на пратките.
Усмивката му леко се сви.
— А ако Ломбар Хист някога научи за тези десет хиляди, ще заявя, че всичко е пристигнало негодно за употреба.
Той ме изгледа мълчаливо. После скочи и раздруса ръката ми.
— Аз високо ценя своите взискателни клиенти, офицер Грис. — Разсмя се. — Ние постигнахме пълно разбирателство помежду си.
— Ще мина през вашия експедиционен отдел и ще ги уведомя закъде да адресират поотделно двете пратки. Ще им поискам и петдесет резервни етикета, за всеки случай — нещо може да се отлепи по пътя.
Колтар ми връчи пакета. Сложих го заедно със синята бланка в стара торба, която носех сгъната в джоба си. Той ме придружи до експедиционния отдел, в който кипеше оживление, а след това чак до аерокара. Дори ми махаше с ръка, когато излетяхме.