Черният орден
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милева Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Черният орден». Краткое содержание книги:
Шепа нацистки учени продължават работата върху таен проект дълбоко в земните недра.
В Дания някой се домогва до семейната библия на бащата на еволюцията Дарвин с цената на убийство.
В Южна Африка неочаквано се появява кръвожаден митичен звяр.
Агенти на Сигма Форс се изправят срещу жесток и безскрупулен враг, за да разкрият най-озадачаващата научна загадка, заключена в поредица от руни — тайната за произхода на живота.
Древен мит… Съвременна наука… Нова господарска раса…
— Гюнтер е блокирал аварийното стълбище — каза Грей. — А вратите на асансьора са отворени и застопорени. Това би трябвало да ни спечели известно време. — Махна на Брукс и Моси. — Наблюдавайте коридора!
Двамата бързо излязоха.
Влезе Гюнтер. По изражението му Лиза позна, че вече са му казали за Анна. Беше захвърлил всичките си оръжия. Стъпките му тежаха като олово, но въпреки това той вървеше към спускащия се щит. Трябваше да види края с очите си. Като окончателно възмездие за всичката кръв, с която бяха изцапани ръцете му.
Щитът се прибра докрай. Двигателите замлъкнаха.
Лиза изпитваше страх от гледката, която й предстоеше да види, но дългът я зовеше.
Тръгна към Камбаната.
Анна лежеше на една страна в сянката на устройството, свита като бебе. Кожата й беше пепелявобяла, тъмната й коса — бяла като сняг, сякаш тя се беше превърнала в мраморна статуя. Гюнтер прекрачи ръба на щита и коленичи до сестра си. Без да каже и дума, с вкаменено лице, се наведе и я взе в ръцете си. Безжизненото й тяло се люшна тежко и главата й полегна върху рамото му.
Гюнтер стана, обърна гръб на Камбаната и тръгна към вратата.
Никой не се опита да го спре.
Той изчезна в коридора.
Погледът на Лиза се спря върху другото тяло, което лежеше на оловния под в ударната камера. Болдрик Вааленберг. Също като при Анна, и неговата кожа беше станала неестествено бяла, почти прозрачна. Радиацията беше изгорила напълно косата му, включително веждите и миглите. Плътта се беше прилепила към костите, почти като при мумия. А нещо в костната система не беше… както трябва.
Лиза застина. Не смееше да се приближи повече.
Без косата и с изтънялата плът ясно се виждаше, че черепът е деформиран, сякаш отчасти се е стопил и след това се е втвърдил в новата си форма. Ръцете бяха изкривени, пръстите издължени, като на маймуна. Една дума изкънтя в главата й — дееволюция.
— Извадете го — с отвращение каза Грей, после се обърна към Лиза. — Ще ви помогна да вкараме Пейнтър вътре.
Лиза бавно поклати глава и отстъпи назад.
— Не можем… — Не можеше да свали поглед от разкривеното чудовище, в което се беше превърнал бившият патриарх на клана Вааленберг. Не можеше да позволи същото да се случи с Пейнтър.
Грей се приближи до нея.
— Какво имате предвид?
Тя преглътна. Гледаше как Монк хваща останките за ръкава на ризата — явно го беше страх да докосне плътта.
— Болестта на Пейнтър е много напреднала. Камбаната може само да забави дегенерацията, но не и да поправи стореното. Искате ли шефът ви да остане в сегашното си състояние?
— Докато е жив, има надежда.
Думите му бяха тихи, нежни. И почти успяха да отвлекат вниманието й от Монк, който извличаше обезобразения труп през ръба на щита.
Лиза отвори уста да оспори фалшивите надежди.
И в този миг очите на Болдрик Вааленберг се отвориха широко, целите белезникави и слепи, приличаха повече на камък, отколкото на плът. Устата му се разтегна в безмълвен протяжен писък. Гласните му струни бяха изгорени. Нямаше и език. Нищо не беше останало в него освен ужас и болка.
Лиза извика вместо него и заотстъпва, гърбът й опря в контролното табло. Монк се сблъска със същия ужас. Отскочи назад и изпусна Болдрик на пода до камерата.
Мутиралото тяло се срина безжизнено. Крайниците му си оставаха неподвижни, без мускули. Но устата се отваряше и затваряше, като на риба на сухо. Очите се взираха сляпо.
После Грей застана между Лиза и ужаса. Стисна я за раменете.
— Доктор Къмингс.
Погледът й се мяташе трескаво, после се спря с усилие върху него.
— Трябва да помогнете на директор Кроу.
— Аз… не мога да направя нищо.
— Напротив, можете. Можем да използваме Камбаната.
— Не мога да причиня това на Пейнтър. — Гласът й изтъня. — Не мога!
— Нищо лошо няма да му стане. Монк каза, че Анна ви е инструктирала. Знаете как да настроите Камбаната за минимално излъчване, палиативна радиация. Случилото се тук беше съвсем различно. Болдрик беше настроил Камбаната на максимална мощност, такава, каквато е нужна, за да убие. И накрая… накрая пожъна каквото беше посял.
Лиза скри лице в ръцете си, сякаш така можеше да се скрие от целия свят.
— Но какво се опитваме да пожънем? — изстена тя. — Пейнтър е на прага на смъртта. Защо да удължаваме страданията му?
Грей свали ръцете й. Наведе се, за да я погледне в очите.
— Познавам директор Кроу. А мисля, че и вие го познавате. Той би се борил докрай.
Като лекар, Лиза беше чувала този аргумент, но беше и реалистка. Когато нямаше надежда, близките и лекарите можеха да предложат единствено покой и достойнство.