Град от кости
- Автор: Клэр Кассандра
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 9789549321265
- Переводчик: Людмила Костова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Град от кости». Краткое содержание книги:
— Достатъчно опитен си — рече Валънтайн. Гласът му беше спокоен, но Клеъри забеляза, че не смееше да мръдне. — Но няма да ме убиеш. Винаги си бил мекушав.
— Той може и да не посмее. — Беше Люк, вече на крака, блед и окървавен, но изправен. — Но аз мога. И не ми се вярва той да може да ме спре.
Трескавите очи на Валънтайн се стрелнаха към Люк, после се върнаха на сина му. Джейс не се обърна, когато Люк заговори, а остана неподвижен като статуя, замръзнал със сабя в ръка.
— Чуй как ме заплашва чудовището, Джонатан — каза Валънтайн. — На негова страна ли си?
— Той е прав — каза уклончиво Джейс. — Ако той се нахвърли върху теб, не ми се вярва да мога да го спра. Върколаците се възстановяват толкова бързо.
Валънтайн сви устни.
— Така значи — каза той, — и ти като майка си предпочиташ това същество, този полудемон пред собствената си кръв, собственото си семейство?
За първи път сабята в ръката на Джейс като че трепна.
— Ти ме напусна, когато бях на десет години — каза с равен глас той. — Накара ме да мисля, че си мъртъв, и ме изпрати да живея при чужди хора. Никога не си ми казвал, че имам майка, сестра. Ти ме остави сам. — Последната дума прозвуча като вик.
— Направих го заради теб… за да те предпазя… — възрази Валънтайн.
— Ако те беше грижа за Джейс, ако те беше грижа за кръвта, нямаше да убиваш неговите баба и дядо. Ти си убил невинни хора… — Гласът на Клеъри се скърши от гняв.
— Невинни ли? — тросна се Валънтайн. — По време на война няма невинни! Те настройваха Джослин срещу мен! Караха я да ми отнеме сина!
Люк въздъхна.
— Значи си знаел, че е щяла да те напусне — каза той. — Знаел си, че е щяла да избяга, още преди Въстанието.
— О, разбира се, че знаех! — изрева Валънтайн. Леденият му самоконтрол се пропука и Клеъри видя как разтопеният гняв започваше да клокочи в изпъкналите жили на врата му и как свива ръцете си в юмруци. — Направих го, за да защитя това, което беше мое. Дори им дадох повече, отколкото изобщо заслужаваха — погребална клада, с каквато са удостоявани само най-великите воини на Клейва!
— Ти си ги запалил — каза Клеъри с равен глас.
— Да — изкрещя Валънтайн. — Запалих ги.
Джейс изхълца.
— Моите баба и дядо…
— Ти не си ги познавал — рече Валънтайн. — Не се прави, че ти е мъчно.
Сега острието на сабята затрепери по-силно. Люк сложи ръка на рамото на Джейс.
— Кротко — каза той.
Джейс не го погледна. Той дишаше тежко, сякаш беше тичал. Клеъри видя как потта блестеше по острите му ключици, а косата бе залепнала по слепоочията. По опакото на дланите му се виждаха вените. Той ще го убие, помисли си тя. Той ще убие Валънтайн.
Тя бързо пристъпи напред.
— Джейс… трябва ни Бокалът. Или поне да знаем какво е направил с него.
Джейс облиза сухите си устни.
— Бокалът, татко. Къде е той?
— В Идрис — каза спокойно Валънтайн. — Където никога няма да го намерите.
Ръката на Джейс силно затрепери.
— Кажи ми…
— Дай ми сабята, Джонатан. — Беше Люк, гласът му звучеше спокоен, дори благ.
Джейс изрече глухо:
— Какво?
Клеъри пристъпи напред.
— Дай сабята на Люк. Дай му я, Джейс.
Той поклати глава.
— Не мога да го направя.
Тя пристъпи още една крачка напред. Още една, и щеше да е достатъчно близо до него, за да може да го докосне.
— Напротив, можеш — каза нежно тя. — Моля те.
Той не я поглеждаше. Очите му бяха приковани в баща му. Мигът се разтягаше все повече и повече, стана безкраен. Най-после той кимна, без да сваля ръката си, но позволи Люк да застане до него и да сложи своята върху дръжката на оръжието, което държеше.
— Можеш да се отместиш, Джонатан — каза Люк и като погледна лицето на Клеъри, се поправи. — Джейс.
Джейс сякаш не го бе чул. Той пусна дръжката и се отдалечи от баща си. Постепенно лицето му започваше да възвръща естествения си цвят и сега не беше толкова бледо. Устната му кървеше на мястото, където я беше прехапал. Клеъри болезнено копнееше да го докосне, да обвие ръце около него, но знаеше, че не би й позволил.
— Имам идея — рече Валънтайн на Люк с изненадващо спокоен тон.