Град от кости

— Нищо не искам да изтръгна от нея — каза той. — Окована е за своя собствена безопасност.

— От какво? — настояваше Люк, като пристъпи навътре в стаята. — Единственото нещо, което я заплашва, си ти. Единственото нещо, което изобщо някога я е заплашвало, си бил ти. Тя прекара живота си, бягайки от теб.

— Аз я обичах — каза Валънтайн. — И никога не бих я наранил. Ти я настрои срещу мен.

Люк се засмя.

— Не беше нужно аз да я настройвам срещу теб. Тя сама те намрази.

— Това е лъжа! — изрева Валънтайн с внезапна дива ярост и извади сабята от ножницата си. Острието беше гладко и матовочерно, обсипано със сребърни звезди. Той го насочи към сърцето на Люк.

Джейс пристъпи към Валънтайн.

— Татко…

— Джонатан, замълчи! — извика Валънтайн, но беше твърде късно. Клеъри видя шока, изписан на лицето на Люк, докато гледаше втренчено Джейс.

— Джонатан? — прошепна той.

Устните на Джейс трепнаха.

— Не ме наричай така — каза свирепо, златистите му очи блестяха. — Сам ще те убия, ако те чуя още веднъж да ме наречеш така!

Люк, без да забелязва насочената към сърцето му кама, не сваляше очи от Джейс.

— Майка ти би се гордяла с теб — каза той толкова тихо, че дори Клеъри, която беше близо до него, едва го чу.

— Аз нямам майка — рече Джейс. Ръцете му трепереха. — Жената, която ме е родила, ме е изоставила, преди да мога да запомня лицето й. Не съм означавал нищо за нея, така че и тя не означава за мен.

— Майка ти не те е изоставила — каза Люк, погледът му бавно се плъзна към Валънтайн. — Не съм предполагал, че дори човек като теб би използвал собствената си плът и кръв като залог в игрите си. Явно съм грешал.

— Стига. — Тонът на Валънтайн звучеше отегчен, но в него се долавяше плам и желание за насилие. — Пусни дъщеря ми или ще те убия на място.

— Аз не съм твоя дъщеря — каза буйно Клеъри, но Люк я отблъсна от себе си толкова силно, че тя едва не падна.

— Бягай — каза той. — Спасявай се.

— Няма да те изоставя!

— Клеъри, говоря сериозно. Махни се оттук. — Люк вече вадеше камата си. — Това не е твоя битка.

Клеъри се запрепъва към вратата, която водеше към площадката. Можеше да изтича да повика помощ, да повика Аларик…

Тогава Джейс изскочи пред нея и й препречи пътя. Тя бе забравила колко бързо и тихо като котка се движи той.

— Да не си полудяла? — изсъска той. — Входната врата е разбита. Навсякъде е пълно с бездушни.

Тя го бутна.

— Пусни ме…

Джейс я стисна в желязна хватка.

— За да те разкъсат на парчета ли? Забрави.

Зад нея се чу силен звук от удар на метал в метал. Клеъри се отскубна от Джейс и видя как Валънтайн се нахвърля върху Люк, който посрещна удара му с оглушително париране. Камите им се отделиха една от друга и сега те кръстосваха стаята в плетеница от маневри и удари.