Град от кости

Клеъри усещаше ударите на сърцето си. Без съмнение това беше домът, в който Джейс бе израснал, показан му, за да го изкуши, както се изкушава дете с бонбон или играчка. Тя погледна към него, но той сякаш изобщо не я виждаше. Джейс гледаше втренчено към портала и гледката отвъд него — зелените полета и селската къща. Тя видя, че лицето му омекна, видя изпълнената с копнеж извивка на устата, сякаш е видял любим човек.

— Още можеш да си дойдеш у дома — каза баща му. Светлината от серфимската кама, която държеше Джейс, хвърляше сянката му над портала, затъмнявайки светлите полета и ливадата отвъд.

Усмивката изчезна от устните на Джейс.

— Онова там не е моят дом. Сега моят дом е тук.

С изкривени от гняв черти, Валънтайн погледна сина си.

Тя никога нямаше да забрави този поглед — накара я да усети гореща привързаност към майка си. Защото, колкото и да й беше ядосана, Джослин никога не я бе гледала така. Погледът й винаги бе изпълнен с любов.

В този момент изпита към Джейс цялото съчувствие, на което беше способна.

— Чудесно — каза Валънтайн и направи бърза крачка назад, прекрачвайки портала. Краката му докоснаха земята на Идрис. Устните му се изкривиха в усмивка. — Ах — рече той, — у дома.

Джейс се спусна към портала, но се спря пред него, опрял ръка в златната рамка. Сякаш го бе обзело странно колебание сега, когато Идрис се мержелееше пред очите му като мираж в пустиня. Беше нужна само една стъпка…

— Джейс, недей — каза бързо Клеъри. — Не тръгвай след него.

— Ами Бокалът? — попита Джейс. Тя не можеше да каже за какво мислеше той в този момент, но камата в ръката му неистово трепереше.

— Нека Клейвът го вземе! Джейс, моля те! Ако минеш през портала, може никога да не се върнеш. Валънтайн ще те убие. Може и да не ти се вярва, но ще го направи.

— Сестра ти е права. — Валънтайн стоеше всред зелената трева и дивите цветя, чиито листенца се полюшваха в краката му, и Клеъри осъзна, че макар да бяха на няколко сантиметра един от друг, реално се намираха на огромно разстояние. — Наистина ли си мислиш, че можеш да спечелиш? Дори и със серафимска кама, а аз невъоръжен. Не само, че съм по-силен от теб, но и се съмнявам, че ще намериш сили в себе си да ме убиеш. А ти трябва да ме убиеш, Джонатан, ако искаш да вземеш Бокала.

Джейс стисна по-здраво серафимската кама.

— Мога…

— Не, не можеш. — Валънтайн се протегна през портала, сграбчи китката на Джейс и я дръпна към себе си, докато върхът на серафимската кама не докосна гърдите му. Там, където ръката на Джейс беше преминала портала, се размиваше като потопена във вода. — Направи го — каза Валънтайн. — Забий камата. Осем сантиметра, може би десет… ще са достатъчни. — Той рязко дръпна камата, върхът й сряза плата на ризата му. Червено петно разцъфна като мак току над сърцето му. С дълбока въздишка Джейс издърпа ръката си и се запрепъва назад.