Град от кости

— Тези късмети, изскачащи от баницата, вече се изтъркаха — каза Клеъри. — Какво й е на майка ми? Знаете ли? Мълчаливите братя могат ли да й помогнат така, както помогнаха на Алек?

Ние не сме помогнали на никого, каза Джеремая. Нито пък е наша задача да помагаме на онези, които доброволно са напуснали Клейва.

Когато Джеремая мина покрай нея и излезе в коридора, тя отстъпи назад. Загледа се след него и видя как се смеси с множеството, без някой да го изгледа учудено. Тогава притвори очи и видя трепкащата аура на магическия прах, която го обгръщаше, запита се как ли го виждат останалите. Като пациент? Забързан лекар в хирургическа престилка? Угрижен посетител?

— Той каза истината — рече Люк иззад нея. — Не е излекувал Алек, Магнус Бейн го направи. Вярно е и това, че не знае какво й има на майка ти.

— Знам — рече Клеъри, като отново се обърна към стаята. Тя внимателно се приближи до леглото на майка си. Трудно можеше да се открие приликата между тази дребна, бяла фигура в леглото, цялата опасана с тръбички, и нейната жизнена, червенокоса майка. Разбира се, косата й все още беше червена, разпиляна по възглавницата като шал от медна прежда, но кожата й беше толкова бледа, че напомняше на Клеъри за восъчната Спяща красавица в Музея на Мадам Тюсо. Гърдите й се вдигаха и спускаха само заради механизма, който поддържаше живота у нея.

Тя взе тънката ръка на майка си и я задържа, както бе направила вчера и онзи ден. Усещаше пулса на майка си, който биеше равномерно и постоянно. Тя иска да се събуди, помисли си Клеъри. Знам, че иска.

— Разбира се, че иска — рече Люк и Клеъри разбра, че го е казала на глас. — Има много причини да се оправи, дори повече, отколкото тя самата предполага.

Клеъри нежно положи ръката на майка си върху леглото.

— Имаш предвид Джейс.

— Разбира се, че имам предвид Джейс — рече Люк. — Тя тъгува по него вече седемнайсет години. Ако можех да й кажа, че вече няма за какво да тъгува… — той направи пауза.

— Казват, че хората в кома понякога могат да чуват — предположи Клеъри. Разбира се, лекарите бяха казали и това, че тази кома е малко по-необичайна — не е предизвикана нито от травма, нито от задух, нито от инфаркт или инсулт. Тя сякаш просто е заспала и не може да се събуди.

— Така е — каза Люк. — Аз й говоря. Почти непрекъснато. — Той се усмихна уморено. — Разказах й колко храбро си се държала. Как трябва да се гордее с теб. Със своята дъщеря воин.

Нещо остро и болезнено се надигна в гърлото й. Тя преглътна, отмести поглед от Люк и се загледа през прозореца. Отсреща се виждаше голата тухлена стена на една сграда. Не някой прекрасен изглед към дървета и река.

— Купих каквото ме помоли — рече Клеъри. — Взех фъстъчено масло и мляко, мюсли и хляб от братята Фортунато. — Тя бръкна в джоба на джинсите си. — Ето го рестото…