Ханибал: Врагът на Рим [bg]

— Строй се в редици по шестима — нареди той. — След мен. — Остана доволен от бързата реакция на войниците си. На мнозина случилото се преди малко като че ли им беше харесало, което му вдъхна допълнителен кураж.

Трите фаланги заеха позиция при брода. Щом затвореха редици, копиеносците щяха да образуват непрекъснат фронт от припокриващи се щитове. Никой кон не можеше да преодолее подобно препятствие. Гората от копия, стърчаща от тях, щеше да вещае сигурна смърт за всеки, който е достатъчно глупав да приближи.

Ханон вървеше напред-назад и говореше окуражително на хората си. Беше благодарен, че баща му го беше посъветвал да опознае колкото се може повече войници. Номерът беше прост, но никой не пропусна да се ухили, когато Ханон се обръщаше към него по име. Усилията му обаче не продължиха дълго и скоро времето започна да се точи. Мускулите, загрели от придвижването им на позиция, отново започнаха да изстиват. Откъм реката подухваше влажен вятър, който пронизваше до кости чакащите войници. Нямаше възможност да прибегне до обичайните методи за повдигане на духа, като им позволи да се разтъпчат или да пеят.

Можеха само да чакат.

Утрото дойде, но ниските облаци скриваха слънцето. Единствените признаци на живот бяха редките птици, прелитащи между голите клони на дърветата; единственият звук беше ромонът на реката зад тях. Накрая стомахът на Ханон изръмжа и той се запита дали да не нареди на войниците да извадят дажбите си. Преди да успее да попита братята си, вниманието им беше привлечено от тропота на препускащи в галоп коне. Всички обърнаха погледи към пътеката, водеща на запад.

Когато на завоя се появиха двама нумидийци, всички поеха дъх едновременно.

— Идват! — извика единият, когато приближи.

— С петстотин наши другари по петите им! — добави вторият.

Ханон почти не го чу.

— Затвори редиците! — заповяда той. — Копията напред!