Двор от крила и разруха

Дори Рис се напрегна.

Но Берон отвърна простичко:

— Същото важи и за теб.

Коремът ми се сви на кълбо.

— Няма да се оправдавам пред теб.

— Недей. Само пред семейството на онова момиче. Но и те са мъртви, нали? Заклани и изгорени в собствените им легла. Странно е, че сега ти хрумва да защитаваш човеците, след като, без окото ти да мигне, пожертва тях, за да спасиш собствената си кожа.

Дланите ми се нагорещиха, сякаш две слънца си проправяха път в плътта ми.

Спокойно — пророни ми кротко Рис. — Той е просто един свадлив дъртак.

Но едва долавях думите му сред плетеницата от образи: окървавеното тяло на Клер, приковано към стената; въглените от дома на Бедор, почернили снега като тъмна сянка; усмивката на Атора, докато ме влачеше през каменните коридори В недрата на Планината…

— Както каза съпругата ми — провлачи Рис, — не е длъжна да се оправдава пред теб.

Берон се облегна в стола си.

— В такъв случай аз пък не съм длъжен да ви разяснявам мотивите си.

Рис вдигна вежда.

— Ако забравим за изумителното ти великодушие, ще обединиш ли сили с нас?

— Още не съм решил.

Ерис си позволи да изгледа баща си с нещо като укор. От искрена тревога или от притеснение за тайния ни съюз, не можех да преценя.

— Армии се събират бавно — обади се Касиан. — Нямаш време да си седиш на задника. Трябва да свикаш войниците си веднага.

Берон само му се ухили.

— Не приемам заповеди от копеле на нисша елфа, и то курва.

Сърцето ми препускаше толкова диво, че го чувах във всяко кътче на тялото си, усещах как пулсира в ръцете ми, в корема ми. Но това не беше нищо в сравнение с яростта по лицето на Касиан — и ледения гняв по тези на Азриел и Рис. Отмъщението, изписано по това на Мор.

— Същото това копеле — заяви хладно Неста, макар и очите ида пламтяха — може да се окаже единственото нещо по пътя на хибернските сили към земите ти.

Сестра ми дори не надникна към Касиан. Той обаче се втренчи в нея, сякаш за пръв път я виждаше.

Този спор не водеше доникъде. И без да ме е грижа кои са те, коя съм аз, казах на Берон:

— Ако не си с нас, напусни.

Ерис смогна да си придаде тревожен вид. Берон обаче за пореден път игнорира многозначителния поглед на сина си и изсъска насреща ми:

— Знаеше ли, че докато твоето другарче топлеше леглото на Амаранта, повечето от поданиците ни бяха заключени под онази планина?

Не благоволих да му отговоря.

— Знаеше ли, че докато той се подвизаваше между краката й, повечето от нас се борехме семействата ни да не се превърнат в следващото садистично зрелище?

Помъчих се да прогоня картините. Заслепяващата ярост при мисълта за онова, което бе правил, за да разсейва Амаранта — тайните, които още пазеше от срам или нежелание да сподели. На две места от мен Касиан вече трепереше от трудно сдържан гняв. Рис мълчеше.

Таркуин пророни:

— Достатъчно, Берон.

Таркуин, който се бе досетил за саможертвата на Рисанд, за мотивите му.