Двор от крила и разруха

Неста се обади сухо:

— Значи, няма да опиташ противоотровата.

Тамлин не й обърна внимание, а ноктите му се забиха в страничната облегалка на стола. Аз обаче му вярвах, че е преместил колкото е могъл повече хора в източния край на земите си. Споделил ми беше плановете си дълго преди да се върна у дома.

Тесан се покашля и подкани Хелион:

— Каза, че си имал две предложения въз основа на информацията, която прочете.

Хелион сви рамене и слънцето проблесна по златната бродерия на туниката му.

— Така е, но Тамлин май ме е изпреварил. Дворът на Пролетта трябва да се евакуира. — Очите му запрескачаха между Таркуин и Берон. — Предполагам, че северните ви съседи ще ви приемат в земите си.

Берон сбърчи устни.

— Не разполагаме с подобни ресурси.

— Да — намеси се Вивиан, — защото всички сте твърде заети да лъскате бижутата в съкровищницата си.

Берон й хвърли поглед, от който Калиас се напрегна в стола си.

— Съпругите са поканени като придружителки, не като съветници.

Сапфирените очи на Вивиан лумнаха като ударени от гръм.

— Ако тази война загрубее, ще кървим до вас, затова смятам, че имаме право на глас, дявол да го вземе!

— Хиберн няма просто да ви убие, със сигурност ще ви причини много по-лоши неща — отвърна студено Берон. — Особено на младо, красиво същество като теб.

Калиас изръмжа, образувайки вълнички в басейна между нас, а Мор повтори звука.

Берон се поусмихна.

— Само трима от нас присъстваха на последната война. — Той кимна към Рис и Хелион, чието лице помръкна. — Едва ли някой може да забрави какво вършеха Хиберн и Верноподаниците с всяка пленена елфа във военните си лагери. Как си отмъщаваха на онази Върховна елфа, която или се биеше за човеците, или беше от семейство на такива воини. — Той сложи тежка длан върху кльощавата ръка на съпругата си. — Нейните две сестри й спечелили време, колкото да избяга, когато силите на Хиберн обсадили земите им. Те самите така и не напуснали военния лагер.

Хелион наблюдаваше внимателно Берон с отявлен укор в очите.

Господарката на Двора на Есента не откъсна поглед от басейна, а лицето й пребледня като платно. Образите на Дагдан и Брана пробягаха през съзнанието ми — заедно със спомена за разкъсаните трупове на онези човеци. Онова, което им бяха причинили преди и след убийството им…

— Ние ще приемем народа ти — заяви тихо Таркуин, вперил взор в Тамлин. — Независимо от твоята връзка с Хиберн… поданиците ти са невинни. В земите ми има предостатъчно място. Ще ги приемем всичките, ако се наложи.

Отривисто кимване беше единственият израз на благодарност от страна на Тамлин.

Берон подхвърли:

— Явно Сезонните дворове ще се превърнат в костници и ханове, докато Слънчевите си стоят чистички и спретнати на север?