Двор от крила и разруха
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Двор от рози и бодли #3
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Двор от крила и разруха». Краткое содержание книги:
Рис не прояви и нотка от напрежението, което долавях и в собственото си тяло.
— Разполагаме със задоволителни сили. Главно илириански легиони. И няколко хиляди Мраконосци. Но ще имаме нужда от всеки годен войник.
Вивиан отиде при Мор, седнала на мястото си с все така бледо лице, и сложи ръце върху раменете на приятелката си.
— Винаги съм знаела, че един ден ще се бием рамо до рамо.
Мор вдигна кафявите си очи и надникна към Калиас, който като че се мъчеше да прикрие тревогата си. Преди да се усмихне на Вивиан, Мор сякаш го увери с поглед, че ще се погрижи за нея.
— Почти ми стана жал за Хиберн.
— Почти — ухили се злорадо Вивиан. — Но не съвсем.
* * *
Отведоха ни в апартамент, разполагащ с пищна всекидневна и самостоятелна трапезария. Целият бе изсечен от същия слънчев камък, украсен с тежки платове, проблясващи в нюансите на скъпоценни накити; по дебелите килими бяха струпани широки възглавници, а над тях бяха окачени изящни златни клетки, пълни с всевъзможни видове птици. Из множеството вътрешни дворове и градини гордо се разхождаха пауни, а някои чистеха перата си под сянката на засадени в саксии смокини.
— Как е успял Тесан да спаси това място от Амаранта? — попитах Рис, докато оглеждахме всекидневната, открита към мъгливия зелен простор далеч, далеч под нас.
— Това е личната му резиденция. — Рис скри крилата си и се настани върху купчина смарагдови възглавници, струпани пред незапалената камина. — Вероятно я е бранел с щит също като нас с Калиас.
Решение, което несъмнено щеше да тежи като оловен товар на сърцата им векове наред.
Погледнах към Азриел, облегнат на стената до високия прозорец с виещи се около тялото му сенки. Дори птиците в близките клетки се бяха смълчали.
Попитах Рис по връзката:
Добре ли е той?
Другарят ми пъхна ръце зад главата си, макар че стегна устни.
По всяка вероятност не, но ако опитаме да говорим с него, само ще влошим нещата.
Мор лежеше на един диван и наблюдаваше сенкопоеца с едно око. Касиан седеше до нея, приютил краката й в скута си. Беше заел мястото по-близо до Азриел — точно помежду им. Сякаш в готовност да скочи на пътя им, ако се наложеше.
Справи се прекрасно — добави Рис. — С всичко.
Въпреки изригването?
Заради изригването.
Срещнах погледа му, долавяйки бурните емоции, спотаени в него, и се настаних в един тапициран стол до купчината от възглавници, на които бе другарят ми.
Знаех, че си могъщ. Но не предполагах, че имаш такова надмощие над останалите.
Очите на Рис притъмняха, въпреки че ми се поусмихна.
Май и Берон не знаеше до днес. Вероятно е подозирал, но… Сигурно вече се ядосва, че не е намерил начин да ме убие още в люлката.
По гръбнака ми пробяга тръпка.
Знае, че Илейн е другарка на Люсиен. Ако опита да я нарани или отвлече, свършено е с него.
Безкомпромисна непоколебимост обля звездите в очите му.
Собственоръчно ще го убия, ако пробва. Или ще го запазя за теб. Сигурно ще ми е приятно да те гледам.
Ще го имам предвид за следващия ти рожден ден. — Забарабаних с пръсти по лакираната странична облегалка на стола. Дървото беше гладко като стъкло. — Наистина ли вярваш на Тамлин, че е работил за нашата кауза?
Да. — По връзката ни се процеди кратко мълчание. — И може би сме постъпвали несправедливо, като дори не допускахме тази възможност. Май дори аз започнах да го възприемам като някакъв оскотял воин.
Чувствах умора — в костите си, в дъха си.
Но това променя ли нещо?
От една страна — да. От друга… — Рис ме погледна. — Не. Не променя нищо.
Примигнах, съзнавайки, че съм потънала във връзката ни, но намерих Азриел на същото място до прозореца, а Касиан вече разтриваше краката на Мор. Неста се беше оттеглила в стаята си безмълвно и не я напусна повече. Чудех се дали избликът на Берон независимо от думите й… не я беше потиснал.
Станах и позагладих диплите на лъскавата си рокля.
Трябва да видя как е Неста. Да поговоря с нея.
Рис се намести по-навътре в купчината си възглавници, отново пъхвайки ръце зад главата си.
Сестра ти се справи добре днес.
Похвалата му ме изпълни с гордост, която запърха по връзката ни, докато прекосявах стаята. Но стигнах само до сводестия изход към фоайето, когато на вратата към слънчевия коридор се почука.