Двор от крила и разруха

Калиас вдигна вежда.

— И как предлагаш да го осъществим?

— Ние ще се заемем — заяви Таркуин и Вариан кимна. — Дължим им го за Адриата.

— Няма нужда — каза Тесан.

Всички примигнахме неразбиращо. Дори Тамлин. Великият господар на Зората просто сключи ръце в скута си.

— Най-добрата ми изобретателка чака да я извикам от седем часа. Мисля, че сега е моментът.

Преди някой да смогне да отвърне каквото и да било, една Върховна елфа се появи до кръга ни. Поклони се толкова бързо, че мярнах само бледокафявата й кожа и дългата й, копринена черна коса. Беше облечена подобно на Тесан — с разкопчана до гърдите туника и навити ръкави. А ръката й…

Досетих се коя е още преди да се изправи от поклона си. Дясната й ръка беше от масивно злато — механична. Също като окото на Люсиен. Щракаше и бръмчеше тихо, привличайки погледа на всеки безсмъртен в залата, когато се изправи пред Великия си господар. Тесан й се усмихна приветливо.

Лицето й… Зачудих се дали Амрен не беше създала чертите си по подобие на нейното потекло, вселявайки се в елфическо тяло: острата брадичка, заоблените скули, поразяващите очи, леко вирнати в ъгълчетата. Но докато тези на Амрен бяха неземно сребристи, очите на елфата пред мен приличаха на късове оникс. И в тях прочетох, че отлично съзнаваше как зяпаме ръката й, нея самата.

— Господарю.

Тесан посочи изобретателната, застанала с гордо вдигната глава пред кръга ни.

— Нуан е сред най-вещите занаятчии в моя двор.

Рис се облегна в стола си, разпознал името, и кимна с брадичка към Берон, към Ерис.

— Вероятно я познавате като занаятчийката, позволила на… блудния ти син, както ти го нарече, Берон, да използва лявото си око, след като Амаранта го извади.

Нуан кимна утвърдително и стисна устни, оглеждайки семейството на Люсиен. Дори не надникна към Тамлин, а той самият даже не си направи труда да я поздрави, независимо от общото им минало, общия им приятел.

— И каква е връзката с гибелфа? — попита Хелион.

Любовникът на Тесан видимо се разлюти от тона на Великия господар на Деня, но Тесан го укроти с поглед.

Нуан се обърна към Хелион и тъмната й коса се разстла върху едното й рамо. Никак не изглеждаше засегната от въпроса му.

— Намерих решение на проблема.

Тесан махна с ръка.

— Дочухме слухове, че използвали гибелф в тази война. В нападението срещу твоя град, Рисанд. Решихме да предприемем нещо по въпроса, преди да се е превърнал във фатална пробойна за всички ни. — Той кимна към Нуан. — Освен несравнима изобретателна, тя е и опитен алхимик.

Нуан скръсти двете си ръце, а металната от тях проблесна на слънцето.

— С помощта на проби, събрани след нападението над Веларис, успях да създам… нещо като противоотрова.

— И как се сдоби с тези проби? — попита Касиан.

Бузите на Нуан поруменяха.

— Ами… слуховете ме наведоха на мисълта, че Люсиен Вансера ще се пресели там след… случилото се. — Все така упорито не поглеждаше към Тамлин, който слушаше мълчалив, вглъбен. — Преди няколко дни съумях да се свържа с него и го помолих да ми изпрати проби. Той изпълни молбата ми. И не ви каза — побърза да увери Рисанд, — защото не искаше да ви създава излишни надежди. Не и докато не намерех решение.