Двор от крила и разруха

В залата се спусна тишина.

— И трябва да се доверим на вас двамата — Берон изгледа остро Тесан, сетне и Нуан, — че казвате истината за този… прах, който искате да поглъщаме на сляпо?

— Предпочиташ да се изправиш пред Хиберн без силата си? — попита Тесан. — Майсторите ми алхимици и изобретатели знаят какво вършат.

— Може и така да е — намръщи се Берон, — но тя например откъде идва? Коя си ти? — Обърна се директно към нея той.

— Аз съм дъщеря на двама Върховни елфи от Ксиан, които се преселили тук, за да подсигурят на децата си по-добър живот, ако това въобще е важно за теб — отговори стегнато Нуан.

Хелион попита Берон:

— Какво значение има това?

Берон сви рамене.

— Ако семейството й е от Ксиан, за който ще ви напомня, че се би на страната на Верноподаниците, то чии интереси подкрепя?

Кехлибарените очи на Хелион проблеснаха.

Тесан се намеси рязко:

— Нека ти припомня, Берон, че собствената ми майка е родом от Ксиан. Както и голяма част от двора ми. Внимавай какво приказваш.

Преди Берон да е изсъскал отговора си, Нуан заяви гордо на Великия господар на Есента:

— Аз съм дете на Притиан. Родена съм тук, в тези земи, също като синовете ти.

Лицето на Берон притъмня.

— Съобразявай тона си, момиче.

— Не е нужно да съобразява каквото и да било — намесих се аз. — Не и при положение, че я обстрелваш с подобни глупости. — Погледнах към жената. — Аз ще изпия противоотровата ти.

Берон врътна очи.

Ерис обаче го предупреди:

— Татко.

Великият господар на Есента вирна вежда.

— Имаш да добавиш нещо ли?

Ерис не трепна, но като че ли подбра следващите си думи много, много старателно.

— Ставал съм свидетел с очите си на въздействието на гибелфа. — Той кимна към мен. — Наистина ни пречи да достигнем силата си. Ако врагът ни атакува с него…

— Ако така се случи, ще се справим. Няма да рискувам живота на поданиците и семейството си, за да изпитам някаква си теория.

— Не е теория — парира го Нуан и механичната й ръка избръмча, свивайки се в юмрук. — Не бих се изправила пред вас, ако не бях доказала категорично ефекта на творението си.

Горда, трудолюбива елфа.

— Аз ще го изпробвам — обяви Ерис.

За пръв път го виждах да постъпва толкова… благородно. Дори Мор примигна смаяно.

Берон впи в сина си поглед, който накара една мъничка, мъничка част от мен да се почуди дали Ерис нямаше да израсне като добър елф, ако бе имал друг баща. Дали някъде дълбоко в него, след вековете, пропити с отрова, не се криеше именно такъв.

Защото Ерис… Какъв ли живот бе водил В недрата на Планината? Какви ли игри беше играл, какво бе понасял? Затворен там цели четирийсет и девет години. Едва ли щеше да рискува пак да му се случи. Дори това да го поставяше в сблъсък с баща му — а може би именно заради това.