Входът за рая — платен
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Входът за рая — платен». Краткое содержание книги:
В този дворец на кича и безвкусицата продаваха евтино пиене на алкохолици, пристрастени комарджии, решени да се разорят на всяка цена, и на почитатели на садистични проститутки с камшици. Но дори тук ресторантът предлагаше омлети с яйца без холестерол и нискомаслено сирене с броколи.
Лейлъни се оказа в капан, седнала между майка си и Престън в полукръглото сепаре със седалки от червена изкуствена кожа. Старата Синсемила поръча две от тези диетични и безвкусни ястия, едно за нея и едно за дъщеря й, с препечени филийки и две чинии с пресни плодове. Докторът на смъртта изяде един чийзбургер и пържени картофи — усмихнат до уши, облизващ устните си, непоклатим. Сервитьорката им беше тийнейджърка с мазна руса коса. На табелката на униформата й пишеше: ЗДРАВЕЙТЕ, КАЗВАМ СЕ ДАРВИ. Сините очи на Дарви бяха абсолютно празни. Без изобщо да прикрива скуката и досадата си, тя често се прозяваше, докато сервираше на клиентите, мънкаше си под носа, едва се влачеше и бъркаше поръчките. Когато й направеха забележка, тя въздъхваше отегчено.
Лейлъни предположи, че една толкова отегчена душа като Дарви може да се зарадва на колоритни клиенти, които да облекчат скуката й, и може наистина да се вслуша в нейната истинска драма.
Когато сервитьорката дойде със сметката, Лейлъни я заговори:
— Искат да ме заведат в Айдахо, да разбият черепа ми с чук и да ме погребат в гората.
Дарви бавно примигна като гущер, припичащ се на слънце.
Престън Мадок каза на Лейлъни:
— Скъпа, бъди искрена с госпожицата. Двамата с майка ти не сме маниаци с чукове. Ние сме маниаци с брадви. Няма да ти разбием главата, а ще те насечем на парчета и ще те дадем за храна на мечките.
— Говоря сериозно — продължи Лейлъни към Дарви. — Той уби по-големия ми брат и го зарови в Монтана.
— Нахраних с него мечките — добави уж шеговито Престън. — Винаги постъпваме така с трудни деца.
Синсемила гальовно разроши косата на дъщеря си:
— О, Лейни, бебчо, понякога си толкова мрачно дете.
Бавно мигащата Дарви сякаш чакаше да се появи някоя муха и да я сграбчи с жабешкия си език.
Майката се обърна към русата флегма:
— Брат й всъщност беше отвлечен от извънземни и в момента го лекуват в тяхната секретна база на орбиталната станция на Луната.
— Майка ми наистина вярва в приказките за извънземни — каза Лейлъни. — Тя е побъркана и са й вкарали милиарди волтове ток в мозъка с електрошокова терапия.
Майка й театрално забели очи и имитира електрически звук:
— З-з-з, з-з-з, — засмя се и отново: — з-з-з, з-з-з!
Играещ ролята на строг, но любящ баща, Престън Мадок отново се намеси:
— Лейни, престани. Не е смешно.
Синсемила се намръщи на Престън:
— О, скъпи, всичко е наред. Тя просто упражнява въображението си. Това е хубаво, полезно е. Не съм убедена, че детските фантазии трябва да се потискат.
— Ако се обадиш на ченгетата и им се закълнеш, че си видяла тази двамата да ме удрят, ще започнат разследване и всичко ще свърши, ще си героиня — каза Лейлъни на сервитьорката. — Ще те дават по телевизията и дори може да те поканят в шоуто на Опра Уинфри.
Дарви остави сметката на масата и отговори:
— Ето защо никога няма да имам деца.
— О, не говори така — разчувствано й възрази Синсемила — Дарви, не се лишавай от майчинството. Толкова е вълнуващо! Раждането на дете те свърза здраво с живата земя.
— Да, бе — отвърна сервитьорката и отново се прозя. — Страшно вълнуващо ми се струва.
Тя се отдалечи от масата, а Престън остави тлъст бакшиш до сметката.
— Лейни, бебчо, това мрачно мислене е резултат от глупавите книги за зли хора-свине — каза Синсемила. — Трябва ти нещо по-сериозно, за да проясниш мозъка си.
— Невероятна си, майко.
Старата Синсемила сложи ръка на гърба на Лейлъни и я придърпа към себе си. Прегърна я силно в изблик на, колкото и странно да беше, майчини чувства.
— Понякога ме притесняваш, малък Клонкинаторе — каза Синсемила и се обърна към Престън: — Мислиш ли, че е кандидат за терапия?
— Когато му дойде времето, те ще излекуват и ума, и тялото й — пророкува той. — За превъзхождащия извънземен интелект тялото и умът са едно цяло.
Зовът за помощ към Дарви се оказа напразен. Не защото дебелата глава на сервитьорката не можа да схване казаното, а защото за пръв път Лейлъни показа на Престън, че не вярва в неговата история за Лукипела — как бил засмукан от летяща чиния и бил излекуван от извънземни лечители от Марс и Андромеда. Тя разкри, че го подозира в убийство. Престън може би преди се досещаше, но сега вече знаеше със сигурност.