Буреносни хоризонти
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Буреносни хоризонти». Краткое содержание книги:
Но съвършено различните цивилизации изковават нови съюзи, които заплашват стародавния порядък.
Но повечето механични системи не можеха да функционират дълго в такава свръхзамръзнала среда. Изтегнал се в леглото си, Кото направи цялостна реконструкция на гъсеничните вериги и изкопните устройства, след което проектира по-сигурна херметическа изолация за двигателите.
Никога не се беше възприемал като страхотен изобретател, но помнеше предизвикателството на Ческа Перони към всички скитници в деня, когато тя стана говорителка, като наследи майка му. Младата жена излъчваше такава непоколебима решителност, беше толкова красива и толкова убедителна, че Кото взе твърдото решение да не я разочарова…
През свободното си време изучаваше всички публикувани материали за кликиските транспортали, а също и отделни попаднали му документи за кликиския факел. Насекомоподобната цивилизация използваше съвсем непонятни извънземни математически и инженерни формули, но всичко това беше толкова впечатляващо, а Кото имаше таланта да подхожда към всяка идея от различни гледни точки, че… Мислите му приличаха на рикоширащи при нулева гравитация куршуми.
Когато най-после пристигнаха, Кото напъха всичките си размишления в някакво задно чекмедже на мозъка си. Посрещна го широкоплещестият Дел Келъм, вирнал рунтавата си брада.
— Мамка му, Кото, майка ти непрекъснато ни повтаряше да се вслушваме във вятърничавите ти идеи. Сега ти се удава възможност да се посветиш изцяло на тях.
Кото изобщо не се засегна.
— Радвам се на подобна възможност. — Той огледа просторната площадка. — А къде е корабът? Нямам търпение да започна.
— Не можем да държим подобно нещо в близост до населено съоръжение — дрогите може да си го потърсят. — Келъм стовари ръка върху рамото на Кото и го поведе навътре. — Моите работници го откараха от другата страна на пръстените — стои там и те очаква.
После включи стенния екран, на който се появи диаграма с пунктирано трасе, очертаващо орбитата на сферата на хидрогите в периферията на пръстените.
— Определих пет от нашите слушателски и приятелски компита за твои помощници, но ти ще си единственият човек там. Освен ако не ти трябва още някой?
И повдигна вежди.
Инженерът тръсна глава.
— Предпочитам да съм сам.
— И аз така си помислих. Разполагаш с пълен комплект провизии и диагностично и лабораторно оборудване.
След което включи фотографско изображение на извънземната сфера и Кото се вторачи в нея като хипнотизиран.
— А сега върви да разбереш какво е — каза Келъм.
93.
Дейвлин Лотце
Когато корабът на Дейвлин най-после се дотътри до покрайнините на системата на Релекер, в резервоарите му бяха останали само изпарения от космическо гориво, но предавателят му продължаваше да изпраща сигнали за помощ. Слънцето блестеше ярко, но брилянтните точици на планетите изглеждаха недостижимо далечни. Той часове наред правеше изчисления, обмисляше и отхвърляше всевъзможни отчаяни възможности.
Накрая внимателно избра подходящия момент и избълва остатъците от горивото си през двигателите, за да придаде тласък на кораба и да продължи да се придвижва по инерция в правилната посока. Имаше шанс да стигне до една от планетите — но щеше да мине твърде много време.
След като измина цял ден и той започна да губи надежда, че ще го забележат навреме, корабът му беше засечен от един преден разузнавателен пост, който дежуреше за набези на хидрогите. Отбранителните разузнавачи на Релекер официално не се числяха към ЗВС и явно бяха зле обучени, но поне бяха на точното място в точния момент. Щом го прехвърлиха на борда, тъй като знаеше, че не разполага с излишно време, той показа старите си препоръчителни документи от председателя Венцеслас и обяви военния си чин в ЗВС. Тъй като екипажът не се освободи от притесненията си, Дейвлин приложи някои техники от обучението си за сребърна барета, за да поеме управлението на разузнавателното корабче-шамандура и да се втурне към Релекер, където да предяви настоятелните си искания.
Хората на Крена замръзваха, умираха… и разчитаха на него.
Но населението на Релекер беше точно толкова неподготвено за суровите условия, колкото и на повечето колонии. Доскоро това беше луксозен курорт с минерални бани, който обслужваше заможни ханзейски граждани. Лишени от способността да се справят самостоятелно, обитателите му отдавна бяха изразходвали почти всички свои запаси от екти, за да събират продоволствие за аварийна ситуация и всевъзможни други боклуци, които смятаха, че ще са им необходими, за да оцелеят.