Лицето [bg]

Госпожа Макбий не обичаше вътрешната телефонна система да се използва за повикване из цялата къща. За нея беше престъпление да се нарушава изисканата атмосфера на величествения дом, обида за членовете на семейството и отвличане на вниманието за персонала.

— Не сме на работа в канцелария или склад за стоки с намаление — обясняваше тя.

По-високопоставените служители имаха лични пейджъри, по които можеха да бъдат повикани, където и да се намираха в огромното имение. Да ги търсиш по вътрешната телефонна система не се налагаше често.

Ако трябваше да се намери някой от обикновените работници или ако постът на служителя му даваше правото да потърси член на семейството, когато реши, което от домашния персонал включваше само госпожа Макбий, господин Макбий и Итън, то тогава вътрешната телефонна система се използваше за повикване от стая в стая. Започваше се най-напред с трите места, където беше най-вероятно да се открие въпросното лице.

Тъй като наближаваше пет часът, не бяха останали много членове на персонала, чието внимание можеше да бъде отвлечено, а и всички щяха да са си тръгнали след няколко минути. Фрик беше единственият член на семейство Манхайм, намиращ се в къщата. Съпрузите Макбий бяха в Санта Барбара. Въпреки това Итън се чувстваше задължен да спазва стандартните процедури от уважение към традицията и госпожа Макбий и защото беше убеден, че ако повика Фрик във всички стаи едновременно, милата дама в Санта Барбара щеше веднага да разбере какво е станало и кратката й отпуска щеше да бъде помрачена от ненужно безпокойство.

Итън вдигна един от телефоните в кухнята и с помощта на копчето за вътрешната телефонна система потърси Фрик в апартамента му на третия етаж. После го потърси в стаята с влакчетата — Там ли си, Фрик? Господин Труман се обажда, — след това в прожекционната зала и накрая в библиотеката. Отникъде не получи отговор.

Макар че Фрик никога не се цупеше и още по-малко се държеше невъзпитано, той може по някаква своя причина да бе решил да не отговаря на повикването, дори да го беше чул.

Итън реши да обиколи къщата от горе до долу главно за да намери момчето, но също и за да се увери, че в общи линии всичко е както трябва.

Започна от третия етаж. Не влизаше във всяка стая, но поне отваряше вратата, надничаше вътре и всеки път извикваше името на момчето.

Вратата на апартамента на Фрик беше отворена. След като обяви присъствието си на два пъти и не получи отговор, Итън реши, че тази вечер съображенията за сигурността вземат връх над домашния етикет и правото на членовете на семейството да не бъдат ненужно безпокоени. Той обиколи апартамента на Фрик, но не намери нито него, нито нещо нередно.

На път през източното крило към северния коридор в посока към главното стълбище Итън три пъти спря, за да се огледа и ослуша, подтикнат от лазещи тръпки по тила и чувството, че не всичко е толкова наред, колкото изглеждаше.

Тишина. Безмълвие.

Той затаи дъх, но чу само ударите на сърцето си.

Игнорирайки този вътрешен ритъм, той не долавяше нищо реално, само движение и шум, породени от въображението му — прокрадващо се движение в старинното огледало над един бюфет наблизо; едва доловим глас като онзи по телефона предишната вечер, само че още по-тих, който го зовеше не от стая на третия етаж, а от острия завой по пътя към вечността.