Слуга на Империята

Според цуранския обичай простолюдието заемаше местата над благородниците, тъй че в случай на насилие на по-висшата класа на империята щеше да се наложи с бой да си пробие път през безредна тълпа. Кевин помисли за прословутата цуранска дисциплина, но сякаш отгатнал мисълта му, Аракаси я опроверга:

— Тези игри понякога събуждат кръвожадност сред простолюдието. Имало е безредици и преди и в тях са загивали благородници.

Безкрайните противоречия у тези хора изумиха за пореден път Кевин, но гледката бързо го разсея, защото в този момент от разтворените врати срещу подиума на Военачалника излязоха дванайсет мидкемийци. Обичайната им метална броня бе твърде скъпа, за да бъде използвана за забавление, и вместо нея пленниците носеха ярко оцветени нейни копия, изработени от цурански материали. На един щит се виждаше вълчата глава на Ламът, на друг в крещящи цветове — гербът с коня на Зюн.

Кевин прехапа устна, за да не даде израз на скръбта си. Не можеше с нищо да помогне на съотечествениците си! Щяха да го убият съвсем безполезно и да навлече срам за любимата си господарка. Но гневът и болката, които изпитваше, така и не искаха да се подчинят на логиката. Едва сдържайки насъбралите се чувства, той стисна очи и наведе глава. Тези Имперски игри бяха варварство и той нямаше да гледа как заради нечие извратено забавление напразно загиват добри мъже.

Но вместо трясък на оръжие чу как тълпата замърмори и пак погледна надолу. Воините от Турил и Мидкемия не се биеха, а си говореха. От най-горните редове на стадиона се разнесоха дюдюкания и освирквания, докато противниците стояха един срещу друг без никаква войнственост в позите. Един от турилците посочи към тълпата. Беше твърде далече, за да се чуят думите му, но на лицето му се четеше открито презрение.

Един от мидкемийците пристъпи напред и турилецът се напрегна, но вик на негов приятел го накара да отпусне меча; Мидкемиецът смъкна кожения си шлем и огледа стадиона с гняв. След това, невъобразимо дързък, захвърли и него, и меча си на пясъка. Последва ги щитът му и трясъкът отекна в настъпилата пълна тишина. Каза нещо на приятелите си и скръсти ръце.

Примерът му бе последван от другите на арената. Мечове, шлемове и щитове затупаха по пясъка и след миг мидкемийци и турилци стояха един срещу друг без оръжия.

От простолюдието горе се разнесоха нови дюдюкания, но висшата класа засега изглеждаше по-скоро развеселена, отколкото оскърбена от това странно поведение.

По нищо не личеше, че опасността е неизбежна, но Аракаси потупа леко Кевин по ръката и му прошепна:

— Вземи.

В дланта на варварина се плъзна дръжка на нож. Той потръпна от изумление, но пръстите му се стегнаха около нея. Роб да носи оръжие означаваше смъртна присъда, а свободен, дръзнал да наруши този закон, се смяташе за безчестен. Това, че Началникът на шпионите му даваше оръжие, говореше за смъртна опасност. Аракаси прошепна на Мара:

— Господарке, ще доведа охраната и носилката толкова близо до входа, колкото позволи имперската гвардия. След това ще изтичам до градската къща и ще доведа останалите войници. Излез, когато можеш, и ще се срещнем навън. Имам… предчувствие, от онези, за които споменах. Боя се от най-лошото.