Слуга на Империята
- Автор: Фейст Раймонд, Вурц Джани
- Серия: Сага за Империята #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Слуга на Империята». Краткое содержание книги:
Мара не издаде с нищо, че го е чула, но Люджан отпусна ръка на дръжката на меча си, а Кенджи и другите двама воини застанаха нащрек. Аракаси се измъкна и се отдалечи.
Кевин притисна острието до ръката си, уж впил очи в странната гледка долу, но очите му всъщност следяха съветниците, шепнещи оживено на господарите и господарките си в съседните ложи.
В имперската ложа Военачалникът се изправи и извика, почервенял от гняв:
— Нека битката да започне!
След като бойците на пясъка останаха упорито на местата си, на арената нахлуха облечени в кожена броня надзиратели, за да сложат край на непокорството им. Развиха камшици от кожа на нийдра и запердашиха воините с тях.
Тълпата завика нетърпеливо. Свиркания и мръсни ругатни се смесиха в злокобно усилващ се звук. Дори знатните благородници започнаха да негодуват, че са принудени да гледат как бият неподвижни хора. Изведнъж един от турилските воини сграбчи един надзирател, измъкна камшика от ръцете му, усука го около врата му и започна да го души. Другите надзиратели се нахвърлиха върху него и започнаха да го налагат безмилостно. Ударите им го смъкнаха на колене, но яростната решимост не го напусна. Той стягаше бича все по-силно и по-силно, докато жертвата му не се отпусна безжизнено.
В следващия стъписан миг, преди някой да е успял да реагира, и турилците, и мидкемийците се хвърлиха срещу надзирателите и ги изклаха за секунди.
Зрителите крещяха. Кевин погледна към магьосниците, за да види дали няма да се намесят, но те като че ли си имаха свои грижи. Брадатият, Миламбер, се беше изправил и макар Черните халати от двете му страни да го увещаваха да седне, той явно не искаше и да чуе. Ярост гореше в очите му, толкова нажежена, че можеше да се усети от разстояние, и Кевин изпита страх.
Погледна Мара, но лекото махване с ръка на Люджан му подсказа, че трябва да изчакат още. На Аракаси му трябваше време, за да намери носилката и охраната и да ги доведе на външното стълбище. Твърде голям беше рискът да ги хванат без ескорт на улицата.
Изведнъж един Черен халат до Военачалника се изправи и махна с ръка над главата си. Тръпки полазиха по гърба на Кевин и той настръхна. Магия! И направена без никакво усилие, само с едно махване с ръка. Стъписан, мидкемиецът видя как коленете на войниците на пясъка се заогъваха и мъжете западаха.
Викът на Военачалника отекна над безпомощно просналите се тела:
— Сега ги вържете, вдигнете бесилка и ги обесете пред очите на всички.
Тълпата затихна като пред буря.
— Готови! — прошепна Люджан.
Кевин се напрегна и отпусна ръка на рамото на Мара. Макар и външно спокойна и отпусната, Господарката едва ли беше неподвластна на усещането за опасност. И наистина той усети, че Мара трепери. Изгаряше от желание да я успокои, но напрежението в стадиона продължаваше застрашително да се усилва.
Млади офицери на първия ред седалки завикаха възмутено при заповедта на Военачалника. Възразяваха гръмогласно и настояваха на пленниците долу да се разреши воинска смърт. Много от тях бяха патрулни водачи на фронтовата линия във войните срещу Мидкемия и Турил. Врагове или чуждоземци, пленниците бяха доказали доблестта си в битка. Обесването им като бездушни роби щеше да донесе срам за цялата империя.
Великите също не останаха пасивни. Миламбер размени няколко разгорещени думи с друг Черен халат, който неуспешно се опитваше да го усмири, после стана и тръгна към пътеката, като все още говореше. Дебелият се надигна и забърза след него, но твърде късно. Великият, някогашен мидкемиец, се бе озовал на средата на стълбището, което отделяше Черните халати от имперската ложа.
На пясъците на арената цареше хаос. Нахлуха дърводелци, помъкнали сечива и греди, воини в бялата броня на Алмечо придружиха надзирателите, за да съберат и вържат зашеметените воини.
Някакъв неназовим инстинкт накара Кевин да изпита внезапен страх. Огромното човешко множество в амфитеатъра изглеждаше замръзнало, като омагьосано. Дюдюкания и викания заглъхнаха в пълно безмълвие и очите на всички се впиха в черната фигура до ложата на Военачалника.
Миламбер вдигна ръка. Сини пламъци посякоха въздуха, блеснали дори на ярката слънчева светлина, и мълния се понесе надолу, и изригна сред стражите на Военачалника. Живи хора се разхвърчаха във всички посоки, пръснати като листа пред вятър. Дърводелци и работници изпопадаха, дъски и сечива се попиляха като вихрушка от слама. Благородниците в по-долните редове седалки бяха приковани в столовете от вълната на яростния взрив и вятърът блъвна нагоре към високите тераси. Миламбер махна отсечено с ръка и гласът му се вряза в затаената тишина, възцарила се след взрива: