Слуга на Империята
- Автор: Фейст Раймонд, Вурц Джани
- Серия: Сага за Империята #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Слуга на Империята». Краткое содержание книги:
— Стига!
Дебелият магьосник се отказа от гонитбата. Бързо, колкото тромавите му крака можеха да понесат, се втурна към имперската ложа, тънкият му приятел го следваше по петите. Двамата Велики размениха няколко думи с Небесната светлина, който се вдигна от стола си. В следващия миг, най-ненадейно, двамата Велики и императорът изчезнаха.
Твърде потресен, за да разсъждава над изумлението си, Кевин стисна Мара за ръката.
— Точно така. Стига. — Вдигна я безцеремонно от стола. — Щом негово величество смята за уместно да се изпари, ние също напускаме.
Люджан не възрази, а извади меча си и прескочи скамейката. По негов знак Ударният водач Кенджи и другите двама воини останаха в ариергард, докато командирът на Акома се понесе напред да догони Кевин и Мара. Малката група започна да се оттегля по тесния проход с почти неприлична припряност. Действията на Миламбер бяха задържали вниманието на другите зрители, а тези в редовете над посоката на бягство на Мара завикаха раздразнено, понеже преминаването на свитата и им пречеше да виждат добре.
Напрежението стигна до предела си, когато гласът на Военачалника прокънтя с необуздан гняв:
— Кой дръзва това?
— Аз дръзвам това — извика в отговор Миламбер. — Това не може да бъде и няма да бъде!
Но останалите му думи останаха нечути от воините на Акома заради бягащите стъпки, догонващи, групата им. Вече стигнал на кръстовището на прохода и стълбите, Кевин рязко се обърна. Видя непознати войници в тъмнокафява броня, затичани след ескорта на Акома.
Воините на Мара в ариергарда спряха и мигновено извадиха мечовете си. Останал само с Кенджи за защита, Кевин извика предупредително:
— Люджан!
Командирът погледна през рамо, видя заплахата и с един поглед разпозна бронята.
— Саджайо! Те служат на Минванаби! — Викна на двамата воини: — Стойте на място, зад гърба на господарката. — Обърна се към Кевин и добави: — Можем да се справим с тях. Но първо трябва да измъкнем Мара.
Вълнението в амфитеатъра не стихваше. Военачалникът изкрещя на Миламбер:
— С какво право вършиш това?
Гневният отговор на Миламбер изплющя във въздуха:
— С правото да върша това, което сметна за добре!
Обладан единствено от усещането за надвисващо бедствие, Кевин припряно поведе Мара напред. Тя промълви, стиснала пребледнелите си устни:
— Всичко, което познаваме, рухва. Ще ни помете хаос.
В пресечните проходи се раздвижиха други. Стражите на Саджайо се поколебаха и спряха. После един затича назад, а другите продължиха гонитбата.
Все повече хора се трупаха на стълбището, благородници, дами и воини, отстъпващи пред заредения със заплаха въздух, надвиснал над амфитеатъра като зловеща тишина пред буря.
Люджан чу вика на Кевин, че един от воините на Саджайо е побягнал назад, вероятно за да доведе подкрепления, и без да спира, отвърна:
— Само глупак би започнал бой точно сега. Не чуваш ли?
Виковете от имперската ложа секнаха с:
— Моите думи са закон! Върви!
Мара се сепна от страх и подметката й се закачи в някаква пукнатина. Кевин я задържа да не падне и едва не я надигна в ръцете си, за да я изправи. С крайчеца на окото си видя, че Миламбер сочи на облечените в бяло имперски стражи да освободят затворниците, които още лежаха в несвяст по пясъка.
Военачалникът се поддаде на неудържимия си гняв:
— Ти нарушаваш закона! Никой не може да освободи роб!
Яростта на Миламбер изостри гласа му като стомана:
— Аз мога! Аз съм извън закона.
Прилив на необуздана надежда обзе Кевин, докато се изкачваше по последното крило към горната площадка. Изходът към улицата беше само на десетина крачки нагоре.
— Вярно ли е това? — попита той задъхано Мара. — Може ли Миламбер да освободи роб?
Мара му отвърна вцепенено:
— Той може всичко. Той е Велик.
Смазващо усещане за предстоящо бедствие разпали началото на паниката. Зрители заскачаха от местата си и започнаха да се бутат към стълбищата. Но бягството им започна твърде късно.