Вихрушка
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вихрушка». Краткое содержание книги:
В общата бъркотия хеликоптерната компания „С-Г Хеликоптърс“ се опитва да се задържи на повърхността и да поддържа полетите си. Тя е базирана в Абърдийн и е свързана със Струанови от Хонконг, които поддържат нефтените полета, жизненоважни за Иран, от руската граница до Персийския залив. Андрю Гавалан и Дънкан Макайвър, и двамата от Търговска къща, са хората, натоварени с ръководството на международна група от висококвалифицирани експерт-пилоти. Робърт Армстронг от Специалния отдел и Григорий Суслов от КГБ са също така стари врагове от предишния роман.
Вихрушка е един от най-големите приключенски романи на десетилетието и носи всички отличителни черти на високото разказваческо майсторство…
За автора
Джеймс Клавел е роден в Сидни в семейството на офицер от Кралската флота. Получава образованието си в Портсмут. Като млад офицер от артилерията при падането на Сингапур е заловен от японците. Прекарва остатъка от Втората световна война в позорния затвор Чанги. На основата на преживяванията си в Чанги той написва своя бестселър „Цар плъх“. Интересът му към Азия, нейното население и култура продължава и с „Тай-Пан“, разказ за Кантон и Хонконг в средата на XIX век и за основаването на англо-китайската търговска компания „Струан“. Следва класическият роман „Шогун“, разказ за Япония през периода, когато Европа започва да оказва влияние върху народа от Страната на изгряващото слънце. „Търговска къща“, четвъртият роман от Азиатската сага, публикуван през 1981 г., продължава историята за Струанови, хонконгската търговска компания, когато в Далечния изток започват да духат ветровете на промяната.
Живял дълги години във Ванкувър и Лос Анжелис, сега Джеймс Клавел живее в Европа или където е необходимо, следвайки занаята си: писането на романи.
На площадката ги посрещна бригаден генерал Мохамед Селади, вуйчо на Валик, който беше уредил всичко, свързано с кацането и дозареждането с гориво. Той ги поздрави и предложи да обядват в базата, а след това да продължат.
— Разполагаме, с достатъчно храна на борда, ваше височество — учтиво се опита да отклони поканата Валик.
— Настоявам, ваше превъзходителство — нервно отвърна Селади. — Трябва да засвидетелствате своето уважение на коменданта, освен това се налага и да поговорим…
Точно в това време Зелените ленти и тълпата цивилни граждани започнаха своя щурм срещу базата, бързо преодоляха съпротивата на войниците и арестуваха всички. Том Локхарт беше отведен в неизвестна посока. „Кучета! — кипна вътрешно Валик. — Дано всички се пържите в ада! Знаех си аз, че трябва да заредим и веднага да излитаме! Този Селади е страхотен тъпак! Заради него стана всичко!“
Том Локхарт спеше дълбоко на половин километър от хангара, настанен на втория етаж на казармата. Събуди го някакъв шум в коридора, след миг вратата рязко се отвори и в очите му се заби острата светлина на електрическо фенерче.
— Бързо, ставай! — каза някой с американски акцент и двама души се приближиха да му помогнат. В следващия миг те вече бяха навън и ботушите им затрополяха по стълбите. Том не се поколеба нито за миг, скочи и хукна подире им. Настигна ги на изхода на помещението, зърна за миг униформите им, видя, че са офицери — капитан и майор, после двамата отново хукнаха и изчезнаха в мрака. Небето на изток леко просветляваше, валеше слаб сняг, който заглушаваше стъпките им.
Пред караулното, на двеста метра по-нататък, пламтеше огън, няколко сънливи бунтовници се гушеха край него. Том отново настигна своите освободители и тримата се втурнаха по алеята между еднаквите казармени постройки. Отскочиха встрани да дадат път на камион, пълен с пеещи бунтовници, после свърнаха зад ъгъла и хукнаха през широкото открито пространство към хангара за хеликоптери. Спряха да си поемат дъх едва когато стигнаха стените му.
— Слушай, пилоте! — задъхано промълви майорът. — Като дам сигнал, хукваме към хеликоптера и ти незабавно излиташ! Готов ли си?
— Ами останалите? — попита Том и се намръщи от острата болка, която пронизваше гърдите му. — Какво ще правим с генерал Валик и семей…
— Забрави за тях! — отсече майорът и вдигна ръка към третия беглец. — Али ще тича пред теб, а аз съм отзад. Колко време ще ти трябва да излетиш след включването на двигателите?
— Малко.
— Направи го още по-малко!
Поеха си дъх и хукнаха към хеликоптера. Отпред тичаха Локхарт и капитанът Али, отзад ги следваше майорът. В същия миг Том видя как някаква кола със загасени светлини прекоси обиколния път и се насочи към тях.
— Вижте! — викна той и сърцето му прескочи един такт.
— Бързай, пилоте! Бързай, в името на Бога!
Локхарт удвои усилията си, стигна до кабината и скочи вътре. Включи прекъсвачите за напрежение, даде контакт и завъртя стартера. В същия момент майорът рязко дръпна плъзгащата се врата от другата страна на машината и почти припадна от изненада и ужас, когато Валик навря под носа му дулото на карабината.
— О, това сте вие, майоре! — Валик изпусна дълбока облекчена въздишка. — Слава на Аллаха!
— Благодарете на Аллаха, че сте тук и ще можете да избягате — отвърна задъхано майорът и скочи в кабината. Моторите завъртяха витлото, но оборотите му бяха все още далеч от необходимите за излитане. — Но къде е войникът?
— Взе парите и изчезна.
— Донесе ли пушки?
— Не, само тази… Взех я от…
— Кучи син! — изруга майорът и се извърна към Локхарт. — По-бързо, за Бога!
После се завъртя рязко, хвърли поглед към приближаващата се кола и грабна карабината от ръцете на Валик. Прицели се внимателно и натисна спусъка. Трясъкът беше силен, Ануш и децата отзад уплашено проплакаха. Шофьорът на колата рязко изви, даде газ и изчезна зад близките хангари.
Поставил шлемофона на главата си, Локхарт напрегнато следеше показанията на уредите и мислено им се молеше да побързат.
— Хайде, да ви вземат мътните! — изруга той.