Дневната война
- Автор: Бретт Питер
- Серия: Demon Cycle #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-390-2
- Переводчик: Емануил Томов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Дневната война». Краткое содержание книги:
Арлен Бейлс, някога обикновен човек, се е превърнал в нещо повече — Защитения, изписал кожата си с чудовищни защити и равен по сила на всеки демон.
Арлен отрича, че е Избавителя, ала колкото повече се стреми да е близо до народа, толкова по-пламенно хората го боготворят. Мнозина искат да го следват, ала пътят на Арлен заплашва да го отведе до мрак, в който само той може да се спусне и от който може да няма връщане назад.
Единствената надежда Арлен да остане в човешкия свят или да не е сам в света на демоните е Рена Танър, свирепа млада жена, която сама рискува да се изгуби сред силата на завладялата я демонична магия.
Ахман Джардир е изковал от войнствените пустинни племена на Красия единна армия, сееща смърт сред демоните, и се е провъзгласил за Шар’Дама Ка, Избавителя. Той обладава мощта на древни оръжия — Короната и Копието на Каджи, — убедително утвърдили претенциите му, и вече огромни части от зеленоземската шир са се преклонили пред него.
Ала Джардир не се е сдобил сам с властта си. Възходът му е плод на Първата му съпруга, Иневера, лукава и могъща жрица, която може да чете бъдещето с костената си магия. Миналото и мотивите на Иневера са забулени в тайна и дори Джардир не ѝ се доверява изцяло.
Някога Арлен и Джардир са били почти братя. Сега ги разделя горчива вражда. Докато враговете на човечеството се надигат, единствените двама мъже, способни да ги победят, са разкъсвани от най-смъртоносните демони от всички — тези на човешкото сърце.
Тя не се боеше от магията край себе си. Къпеше се в нея. Еверам бе създал Ала и силата в недрата ѝ също му принадлежеше. Слугите на Ний се възползваха от източника, но той не бе техен. Защитничеството бе изкуството да откраднеш тази магия от тях и да я обърнеш отново в полза на Създателя.
Приплъзна се покрай една от стените и стигна до камък, който отмести лесно, а зад него се таяха ваятелските ѝ приспособления, торбичката с хора и оголените кости на демона княз, когото Ахман бе убил, грейнали по-ярко, отколкото всички други демонски кости, които беше виждала.
Ахман не вярваше, че това е Алагай Ка, бащата на всички демони, но несъмнено създанието бе от семето му и Иневера не можеше напълно да осмисли цялата му сила. Беше взел торбичката ѝ с хора и с лекота бе погълнал магията им. Остави я с пепел наместо единственото, което я свързваше с Еверам.
Но и сляпа, Иневера не прахоса време в ридания и се зае моментално да дълбае в костите на създанието. Уменията ѝ се бяха усъвършенствали десетократно, откакто бе Оброчена, и сега ясно виждаше какво прави на защитената светлина. Вече си бе възстановила три от седемте зара, многократно по-силни от изгубените. Копнееше да види нещичко дори само с тях, ала заровете работеха само в пълна хармония един с друг.
Слънцето прежуряше, когато Иневера се показа от Стаята на сенките и се върна в двореца. Мелан и Асави я чакаха по пътя към тронната зала и запристъпяха зад нея, докато шарумите край стените ѝ се кланяха и отваряха няколкото врати до целта ѝ.
— Какво се говори? — промълви Иневера.
— Избавителя тепърва започва да се съвещава, дамаджа — каза Асави. — Пропуснала си само церемониалностите.
Иневера кимна. Бе преценила да стори точно така, за да не присъства на дългия списък с формалности и отегчителни молитви. Дамаджата бе над всичко това и можеше да прекара времето си много по-плодотворно в Стаята на сенките. Молитвите бяха безпредметни за оногова в пряко общение с Еверам.
Погледът ѝ прескочи към торбичките с хора на спътничките им. Може би собствените им зарове им бяха нашепнали, че дамаджата е сляпа? Мелан и Асави ѝ служеха вярно вече много години, но си оставаха красианки. Усетеха ли слабост, щяха да се възползват от нея, както би сторила и тя на тяхно място. За миг Иневера бе обмислила дали да не изземе заровете на по-нисшестояща Невяста, докато довърши собствените си.
Тръсна глава. Властта ѝ го позволяваше, ала обидата бе твърде голяма. Все едно да поиска нечии палци. Трябваше да се уповава на Еверам, че не я е предал в слабостта ѝ, а нямаше защо да се съмнява — нима Еверам не ги бе събрал отново с Ахман?
Вдиша и си върна центъра, след което влезе в залата.
Както винаги бе пълна. Дванайсетте дамаджи се бяха скупчили край Избавителя вдясно от подиума. Водеха ги главите на двете най-силни племена, зетят на Ахман, Ашан от каджи, и прастарият, еднорък Алеверак от маджахите. До всеки дамаджи се мъдреха вторите синове на Ахман от невестите му дама’тинги — с изключение на Ашан, придружен от сина на Иневера Асъм и племенника ѝ Асукаджи.
Ахман бе обещал на сина на Ашан да оглави каджи, което оставяше Асъм, втори най-голям син от всички седемдесет и три деца на Ахман, с празни ръце.
Ала между двамата братовчеди нямаше и капка неприязън. Тъкмо напротив, бяха на една възраст и споделяха една постеля още от Шарик Хора насам.
Иневера не я бе грижа за това — ала се вбеси, когато Асъм си уреди брак с братовчедка си Ашия, та да му роди сина, който Асукаджи не можеше. Заболя я, когато се принуди да даде Аманвах на зеленоземец, но по-добре това, отколкото да рискува Ахман да я даде на Асукаджи, насърчавайки още кръвосмешение само за да подсили и бездруго неунищожимата си кръвна връзка с Ашан.
Вляво от подиума стояха дванайсетте дамаджи’тинги, водени от Кева. Подобно на дамаджите, всички жени бяха редом с наследничките си — Мелан от каджи и съпругите на Ахман от другите племена. И двете дузини жени бяха продължение на волята на Иневера. Дамаджите непрестанно се препираха в съвета, ала дамаджи’тингите мълчаха.
Току оттатък входа се намираше и Хасик. Удари пети една в друга и блъсна с металния накрайник на копието си по мраморния под.
— Дамаджата!
Иневера не удостои дори с поглед телохранителя на мъжа си. Под копието му бяха изтлели стотици алагаи и ѝ беше брат по съпружеска линия, женен за безполезната сестра на Ахман Ханя. Ала именно Хасик бе нападнал нейния любим през онази съдбовна вечер в Лабиринта. Ахман го бе дресирал, но онзи си оставаше скот. Беше се научил поне да не посяга на най-малката сестра на Избавителя, но с наслада изтезаваше други край себе си. Хасик имаше своите ползи, но не бе достоен дори за погледа ѝ, освен ако не ѝ трябваше за нещо.