Спящата кукла [bg]

Тя взе решение:

— Ще ходя на вечеря с колегата, с когото работехме по случая.

— Агент Келъг — измърмори момчето.

— Да. Той скоро се връща във Вашингтон и исках да му благодаря за помощта.

Почувства се малко гузна за скрития намек, че понеже Келъг живее далече, вероятността за дълготрайна връзка с него е малка. (А може би чувствителният Уес щеше да стигне до заключението, че майка им вече е решила да ги отдели от приятели и близки и да се преселят в столицата.)

— Добре — измърмори момчето, замислено отряза от палачинката и започна да се храни.

Данс често съдеше за реакциите по апетита му.

— Хей, синко, какво има?

— Нищо.

— Дядо ви с удоволствие ще ви заведе да гледате лодките.

— Да.

— Не харесваш ли Уинстън? — импулсивно попита.

— Добре е.

— Можеш да ми кажеш.

Тя също започваше да губи апетит.

— Не знам… Не е като Майкъл.

— Не, не е. Но много хора не са като Майкъл.

„Скъпият ми приятел, който не иска да ми говори“ — помисли си мрачно.

— Това не означава, че не мога да излизам на вечеря с тях, нали?

— Предполагам.

Замълчаха за няколко минути. После Уес изтърси:

— Маги също не го харесва.

— Не съм казала такова нещо! Не измисляй неща, които не съм казала!

— Напротив, каза. Заяви, че имал шкембе.

— Не съм!

Момиченцето се изчерви, което подсказа на Данс, че наистина го е казала.

Тя се усмихна и остави вилицата си.

— Слушайте, вие двамата. Дали ще ходя с някого на вечеря, или на кино, това не променя нищо. Къщата, кучетата, живота ни. Нищо. Обещавам. Разбрано?

— Добре — измърмори Уес.

Кракът му леко потрепна, но не изглеждаше много да се съмнява в думите й.

Сега обаче Маги се разтревожи:

— Няма ли пак да се омъжиш?

— Магс, откъде ти хрумна?

— Просто се чудех.

— Дори не мога да си го представя.

— Това не означава „не“ — отбеляза Уес.

Данс се засмя на този отговор, сякаш слушаше друг специалист по разпитите.

— Това е отговорът ми. Дори не мога да си го представя.

— Искам да съм кума — заяви Маги.

— Шаферка — поправи я Данс.

— Не, гледах по телевизията. Сега го правят по другия начин.

— По друг начин — пак я поправи майка й. — Но нека да не се разсейваме. Имаме палачинки и сок за унищожаване. И се налага да решим какво ще правим в неделя. Трябва да си помислиш за това.

— Ще си помисля — обеща Уес малко по-спокоен. Катрин довърши палачинката си с апетит, бе въодушевена от победата — беше искрена със сина си и получи разрешение да излезе на среща. Странно, но този малък успех много облекчи напрежението от изминалия ден.