Спящата кукла [bg]

Автор: Дивер Джеффри
Серия: Катрин Данс #1
Год: 2007
Язык: болгарский
Год: Ера
ISBN: 978-954-9395-73-0
Переводчик: Марин Загорчев
Жанр: Другие детективы

Электронная книга - «Спящата кукла [bg]». Краткое содержание книги:

13 септември 1999 година. Даниел Пел е признат за виновен по обвинението в предумишлено убийство на семейство Кройтън. „Справедливостта възтържествува!“ — провиква се главният обвинител след обявяването на присъдата… Осем години по-късно Пел успява да избяга от строго охранявания затвор „Капитола“. Със залавянето на убиеца е натоварен най-подходящият криминолог. Вече познавате Катрин Данс от „Часовникаря“ — специалист по кинесика, науката за анализ на поведението на престъпниците по време на разпит. Наричана още „живия детектор на лъжата“, атрактивната криминоложка помни много добре психологическата битка, която е водила с престъпника Пел в миналото. За да го залови, преди да е извършил други престъпления, Катрин издирва хора от неговото минало. Проницателната детективка познава до съвършенство езика на жестовете и е уверена, че ще научи къде се крие убиецът. Достатъчно е само да… поговори със заподозрените. Близо десет години Джефри Дивър очарова българските читатели с трилърите си „Колекционерът на кости“, „Убийте Райм“, „Каменната маймуна“, „Милост“, „Сълзата на дявола“, „Невидимия“, „Дванайсетата карта“ и „Часовникаря“. „Спящата кукла“ е новото предизвикателство към любителите на криминалния жанр.

Перейти на страницу:

В пристъп на добро настроение изпълни молбата на Маги и поръча по една палачинка с кренвирш за кучетата. Момиченцето им даде лакомствата, когато се върнаха в колата. Овчарката Дилън изгълта своята на няколко хапки, докато по-изтънчената Патси деликатно изяде кренвирша, след което занесе палачинката на недостъпно място между седалките и я остави там за черни дни.

* * *

Когато се прибраха, Данс отдели няколко часа за къщната работа, проведе няколко телефонни разговора, включително с Мортън Негъл, който отново й благодари, че е спасила семейството му.

Уинстън Келъг не се обади, което беше добре (значи щяха да се срещнат).

Майкъл О’Нийл също не се обаждаше и това вече не беше добре.

След тежка операция Ребека Шефилд бе в стабилно състояние. През следващата седмица щеше да остане в болницата под охрана. Предстояха й още операции.

Данс разговаря с Мартин Кристенсен за уебсайта им „Американски мелодии“, после, след като отхвърли работата, дойде време за десерт: пуканки, което беше логично решение след сладката вечеря. Намери един пакет, пъхна го в микровълновата и в последния момент успя да спаси царевичните зърна от масово унищожение, преди хартията да пламне, както беше станало миналата седмица.

Изсипваше съдържанието на плика в купичка, когато телефонът отново иззвъня.

— Мамо — нетърпеливо извика Уес. — Умирам от глад.

Данс обожаваше този му тон. Означаваше, че вече е в добро настроение.

— Това е Ти Джей — обяви, като погледна дисплея.

— Поздрави го от мен — каза момчето, като напъха шепа пуканки в устата си.

— Имаш поздрави от Уес.

— Предай и на него. И му кажи, че съм до осмо ниво на „Зарг“.

— Това много ли е?

— Не можеш да си го представиш.

Данс предаде новината на Уес, който се ококори:

— Осмо ниво? Няма начин!

— Това го впечатли. Кажи какво има?

— При кого отиват всички неща?

— Кои са тези „неща“?

— Веществени доказателства, доклади, имейли, всичко. Цялата бумащина.

Имаше предвид крайния отчет. В този случай с многобройни тежки престъпления и сътрудничество между няколко полицейски служби щеше да има цял куп материали. Тя бе ръководила преследването и случаят бе в компетенцията на КБР.

— Аз. Е, по-скоро ние.

— Първият отговор повече ми хареса, шефке. Между другото, спомняш ли си Нимю?

Тайнствената дума…

— Какво за нея?

— Току-що попаднах на следа. Искаш ли да се разровя?

— Няма да е зле. Не искам да оставям неизяснени неща.

— Става ли утре? Тази вечер не е много за срещи, но Лукриша може да се окаже жената на мечтите ми.

— Излизаш с жена на име Лукриша? Да се представиш добре… Слушай какво. Донеси ми всички материали. И каквото си намерил за „Нимю“. Аз ще се заема.

— Супер си, шефке. Ще те поканя на сватбата.

58.

Петък

Катрин, с черен костюм и тъмночервена памучна блуза, седеше на маса пред ресторант „Бей Вю“ край Рибарския кей в Монтерей. Заведението отговаряше на името си — „Гледка към залива“. От него се откриваше изглед към брега чак до Санта Крус. Но в момента не се виждаше. Тази сутрин Полуостровът тънеше в типичната юнска мараня. Вълма от мъгла като дим от запалени мокри съчки заобикаляха кея. Температурата бе под петнайсет градуса.

Снощи Данс бе в приповдигнато настроение. Даниел Пел вече нямаше да върши престъпления, Линда щеше да се оправи. Негъл и близките му оцеляха. Тя и Уинстън Келъг правеха планове за договореното „после“.

Днес беше друго. Потискаха я мрачни мисли, нямащи нищо общо с лошото време. Причините бяха много — не на последно място планираните заупокойни служби и погребенията на надзирателите, убити при сградата на съда, полицаите, охранявали мотел „Пойнт Лобос“, и Хуан Милар.

Тя отпи от кафето. Изведнъж отнякъде долетя колибри и пъхна човката си в хранилката, закачена на стената на ресторанта, близо до буйни гардении.

Друга птичка долетя и прогони първата. Бяха красиви създания, като бижута, но можеха да бъдат зли като подивели кучета.

— Здравей — чу се зад гърба й.

Уинстън Келъг се приближи, прегърна я през раменете и я целуна по бузата. Не твърде близо до устата, но не и прекалено далеч. Тя се усмихна и го прегърна.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?