Спящата кукла [bg]

— Може би си попаднала на грешна информация. Защо не ми кажеш какъв смяташ, че е проблемът, и да видим какво можем да направим?

Сякаш говореше на дете.

Тя го огледа внимателно. Опита се да си внуши, че това е разпит като всички останали. Разбира се, не беше. Този човек се бе подиграл с чувствата й — с любовта й. Беше я използвал, както Даниел Пел използваше… ами, всички.

Опита се да овладее чувствата си, колкото и трудно да беше, и се съсредоточи върху непосредствената задача. Бе решена да го пречупи. Нищо не можеше да я спре.

Понеже вече добре го познаваше, бързо направи първоначалния анализ.

Първо, имаше ли данни за престъпление? Да — убийство.

Второ, имаше ли мотив да лъже? Да.

Трето, какви бяха личностните му характеристики? Екстроверт, мислещ, преценяващ. Данс можеше да използва най-агресивния подход.

Четвърто, какъв тип лъжец беше? Умел Макиавели. Беше умен, имаше добра памет, владееше методите на измама и щеше да използва тези умения. Щеше да се откаже да лъже, когато го разобличи, и да използва други прийоми, за да прехвърля вината, да заплашва и да напада. Щеше да се опита да я унижи, да се държи презрително, опитвайки се да я изкара от равновесие, да експлоатира собствените й емоции, да я накара да си се представи в лоша светлина в ролята на разпитващ. Щеше да се опита да измъкне информация и по-късно да я използва срещу нея.

При разпитите на такива изпечени лъжци много трябва да се внимава.

Следващата стъпка в поведенческия анализ бе да определи фазите на стреса, през които разпитваният щеше да преминава, докато лъже — гняв, отричане, потиснатост или пазарене — и да го подтикне да каже истината, когато усети, че е готов.

Тук обаче имаше един проблем. Данс беше сред най-добрите специалисти по кинесика, но пак не бе усетила лъжите, които той през цялото време й сервираше. В най-общи линии държанието му издаваше, че премълчава информация, не чисти лъжи — а този тип измама е най-трудна за откриване. Най-важното — според оценката й Келъг спадаше към онази рядка категория хора, които не се поддават на поведенчески анализ и детектори на лъжата. Към тях спадат душевноболните и серийните убийци.

Също и фанатично вярващите.

Точно за такъв го смяташе Данс. Макар и не сектантски водач, Уинстън Келъг бе опасен фанатик, уверен в непогрешимостта си.

Въпреки всичко това трябваше да го пречупи. Трябваше да узнае истината, а за целта се налагаше да следи за признаци на стрес.

Затова атакува. Безжалостно, бързо. Извади от чантичката си цифров диктофон, сложи го на масата помежду им и го пусна. Чу се звън на телефон.